Story – БРАТОВЧЕДКАТА РЕНИ

    И всичко стана жално моментално:

    и хората, и бедното предградие,
    и снимката, излязла тъй добре;
    и двамата се гледахме печално,
    и нейде сe обади едно радио:
    "Вероника, животът е море!"*

БРАТОВЧЕДКАТА РЕНИ

   Писмо от Рени. Пощенско клеймо с дата 20 април 1989 г., Толбухин**. Картичка от морския бряг край Балчик. В далечината – платноходка. Над платноходката – облачета, небенце, чайки. Върху гърба на картичката – отчайващо грозен поразкрасен надпис с химикалка: "С много обич, Рени!" В долния десен ъгъл се мъдри изрисувано с отровно-лилав флумастер сърце, пронизано от отровно-зелена стрела. И капки кръв, четири на брой, кървави. Картичката е илюстрация към четиво върху кариран лист, от оня вид хартия, на която се пишат жалби, заявления, молби и можете да си ги купите по за 1 стотинка бройката от павилионче за вестници, пури, вафли и близалки. Текстът върху листа...

    Здравей, Верче!

   Как си? Получи ли ми писмото. Извинявай, че ще ти пиша с такъв тон, ама си го заслужаваш! Ако искаш, после ми се сърди, колкото искаш, няма да се обидя! Поне за баба и за майка ти си помисли. 

   Майка ти преди малко ни се обажда, плаче по телефона и не знае какво да прави. Не съм си и помислила, че можете да бъдете такива с Надя. Да не мислиш, че като отидете при баща си, много ще спечелите? Още след една седмица той ще ви изостави и ще се чудите после какво да правите.

   Бил ви обещал, че ще ходите през лятото на море... Празни приказки. Колкото ви води и друго лято. За една седмица, и толкова! Да не мислите, че ще сте на кяр! Баща ти ви иска, за да грабне колата и апартамента. А после?... 

   И си помисли! Повече може изобщо да не видите баба Вичка***. През ваканцията, както знаеш, бях на село. Не съм ти казвала, но сега ще ти го кажа – баба е постоянно в напрежение кога най-после всичко ще свърши. Помислете си хубавичко и за нея. Вече не е млада и може да се разболее. Да не мислиш, че й е леко! Тя се надява да останете при майка ти, а вие какво! – най-неочаквано решавате да се измъкнете, ни лук яли – ни лук мирисали... И сами виждате какво става у вас, нали! Ама сте готови, щом някой пръст ви покаже, и да хукнете след него.

   Какво е това "ще видим"! Или не сте решили още при кого да останете, а? Аз също знам какво става у вас. Недей да си мислиш, че съм далеч от тия неща. На майка ти, дето ви е отгледала, да й сервирате сега такава изненада… Ами че тя съвсем без нерви ще остане. Майка ти, дето всичко ви купува, а освен всичко това хрантути и баща ти, сякаш той не е от това семейство, ами е на пансион... Ами баба, дето толкова неща ви праща от село! Къде друг път ще видите такова нещо? Или при другата ви баба, на баща ти при майка му, а!...

   Майка ти ще гледа всичко да направи само и само да те освободи от лятна бригада, а баща ти и пръста си даже няма да помръдне. Затова ли искаш сега да останеш при него? 

   И си помислете хубавичко! Още веднъж ви казвам. И не си мисли, че те осъждам или оправдавам. Знам, колко ти е тежко и трудно в момента, и те разбирам. Но останете ли при баща си, нищо няма да намерите. И изобщо, не се колебайте, а изберете майка си, защото тя не е вече толкова лоша. Тя въобще не беше такава избухлива и нервна, обаче баща ти я направи такава. С неговите натяквания и измислици, че му изневерява...

   И Надя какво си мисли – че майка ти вече ще е луда да се жени отново ли?!... Достатъчно се напати с разни мъже и й стига. А ако стане така, че все пак си намери някой кротък мъж, нека Надя не си мисли, че майка ви ще ви изостави, което би направил баща ти. Майка ви предостатъчно ви обича, за да си навлече още някой такъв като баща ти. Ами че тя, ако не мислеше за вас, изобщо нямаше хич да се тревожи. Ще ви даде зелена светлина, и край – заминавайте, не ми трябвате!

   Крайно време е да разберете всичко. Не сте малки. Избирайте – майка ти или баща ти? И знай – нито те обвинявам, нито те оправдавам.

    Рени

   П.П.: Ако щеш, ми се сърди, ако не щеш – недей, твоя си работа!

    * * *

   Писмо от Вера. Дата на пощенското клеймо 22 април 1989 г., Пловдив. Картичка от Стария град: Римският амфитеатър и прочие. В далечината –панелен комплекс, гордостта на родното соц. строителство. В небесата над 300-хилядния град – пухкави облачета. Върху гърба на картичката: "С много обич. Вера". В долния десен ъгъл – мастилено сърце, пронизано от стрела, и четири капки тъмносиня кръв.

   Към картичката, пак върху подобен кариран лист за жалби и заявления, послание:

    Здравей, Рени!

   Не мога да те позная. Като че ли това не си ти. Вярно, че можеш да си съставяш каквото мнение си искаш за мен и Надя, и ние не сме задължени да ти се сърдим. Но разбери, винаги съм те смятала за една от моите най-добри приятелки. Знаем, че искаш да ни помогнеш, но ни остави сами да решим. Просто не желаем да се влияем от чуждо мнение. Трябва да си живял в тая атмосфера, да си го изпитвал, а не да си го чул от устата на друг, и тогава ще имаш право да решаваш.

   Обвиняваш ме, че измъчвам майка и баба, но така и не ми стана ясно в какво ме обвиняваш. В това, че – наред с майка, баба Вичка, моята сестра Надя, теб и други – обичам баща си ли? Питаш: какво е това "ще видим", или не сме решили още при кого да останем. Но сама прецени лесно ли се избира между роден баща и родна майка?

   С Надя досега не сме решили дали ще останем при единия, или при другия, и ни учудва, че ти си по-компетентна от нас в това отношение... Благодарим за съветите относно въпроса, но ни остави сами да решим.

    С обич: Н. и В.

    * * *
   

    Вероятно вече се питате какво отговорила компетентната Рени. Може би ви се ще да узнаете още нещо за истинското състояние на работите в това злополучно семейство. Разкошни са тъй рано помъдрелите ни деца. Чудесна си, Рени! И аз наистина изпитах огромни угризения на съвестта, докато писах (с разплакани очи и голямата кърпа за бърсане на нос под ръка) какви съм ги вършил досега.

БЕЛЕЖКА:

   Случаят не е от типичните "а ла Хари Потър" четива – така любими за изискания читател. По онова време трите момиченца бяха: Рени – на 13, Вера – на 12, Надя – на 9 години, а жалкият обект на ужасните обвинения, таткото****, е преписвачът. Но какво значение кой е той! – всеки би могъл да стане татко и да изпадне в подобна ситуация, ако има дъщеря, особено пък ако дъщерите са две и имат братовчедка в другия край на България. Неприятна работа, бих казал: не се отваря и дума за магьосници, духове, жени с три цици и рибя опашка, летящи джудета, магьосници или уроди с рога, та преписвачът смирено моли евентуалния читател на елитна проза тип "Хари Потър" и прочие да прояви известно снизхождение.  

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 12 maj 1989 – edited 4 sep. 2018

___
* Валери Петров (1920-2014), из поемата "Тавански спомен" (1942).
** Днешният Добрич.
*** Тъй в добруджанските две села назовават адашките на английската кралица Виктория, а случва се за тежест да добавят Печувца (Печовица), което ще рече: жена му на Петър.
**** Вж. http://jores-tisss.blogspot.bg/2016/03/ars-poetica_14.html Бел.м.,tisss.