Ars Poetica – КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ

 КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ

На уличка глуха в едно кафене
момиче свари ми кафенце горчиво;
кафето обичам уж сладко, но не…
тя бе така лъчезарна и жива,

че щом ме простреля с блестящи очи,
дъхът си усетих в гърдите да спира
и Ангелски хор чух у мен да звучи
безсънни три нощи в мойта квартира.

Дал Бог кафенета по за лев или два,
че вече и доста кафе-автомати,
дето през процеп ти пускат вода
и захар в кафето съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка и с приятел на крак
щерките Евини ех, обсъждай на воля
като мъж или като последен глупак,
заел от Сократ ироническа роля

на древен мъдрец, на поет-философ,
който в утайката с трепет занича
да открие неземната своя любов
в силует на сънувано мило момиче.

За любов си мечтаеш в далечни земи,
по острови нейде в далечни морета,
а тя покрай теб тихо, делнично шета
и ти казва с очета: Ела ме вземи!

Напоследък са дните ми доста неясни,
изобщо – мъгливи, та сам се не трая,
и върти се в ума ми мисъл нещастна
що Бог изгонил онез двама от Рая.

Пловдив – културна столица, Европа 2019 

Plovdiv, 26 noe. 2012 – edited by 30 sep. 2018