Ars Poetica – МЪРТВИТЕ ПРИЯТЕЛИ

МЪРТВИТЕ ПРИЯТЕЛИ*

Полягат мъртвите – крайпътни знаци,
полягат близките, приятелите скъпи
край всеки кръстопът и всяко скъпо
на сърцето място
полягат – 

страшно хубави, приятелите мъртви. 

И не дръвчетата, със плод отрупани,

не ниви добруджански, клас налели,

остават свидните непрежалими мъртви –
жестоки знаци, че и тук били сме някога,
оттук към глъбините лъкатушил пътят.

Оглушителна, дъждовна,

 стелеш се, тишина
над селища, където ний не бяхме мъртви,
и как заеквате вий там, врати, прозорчета,

а дворчето – занемарено, 

и пак чешмичката сълзи,

 и крушата, нападната от дървояд, 

под вежди гледа ни, 

излъчва самота унила,

кървят под шумата презрели ягодите

и смесват се сезоните, годините летят, 

а пък лозичките с мустаци щръкнали 

кикотят се, със вятъра си бъбрят,

а зайците се намножили доста,

 и гълъбите подивяват вече. 

Как всичко живо мястото си пази
и прилежно се развива,

и не спираш ти, Живот,
прекрачвайки напред към угарта 

със боси,

напукани от ходене пети!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited 26 sep. 2018

–––

* В памет на Данко, Йордан Кръчмаров (1948-1986), от село Гурково край Балчик.