Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 21 септември 2018 г.

Ars Poetica – ЗА НУЖДАТА ОТ ЗИМНИЯ СТУД

ЗА НУЖДАТА ОТ ЗИМНИЯ СТУД

Дървото и камъкът от студ щом се пукат
и котката щом при кучето нощем ляга да спи,
двамата си спомнят, че са още съпрузи
и един към друг стават внезапно добри.

Той от бъбрежа й вече хич не се дразни,
тя преоткрива го с усета на улична котка
и от студа вън покрай тръпки и спазми
любовта им сякаш се завръща в живота.

Бедрото си голо прехвърлила върху него,
дъхти му в носа, в ухото и той някак разбира,
че точно тя е момичето, което толкова нежно
не го е целувало досега в тази квартира.

Зимният вятър фучи вън, в клоните бръсне
като ножче за бръснене, съвсем изтъпяло;
Какво я прихваща, Господи? Нима не е късно
да усещам обичта й с цялото тяло?

Толкова болезнени свади, раздели, обиди,
подли женски капризи, тъпи мъжки измени! –
с тояжка, куцукайки, Зимата бързичко иде,
въобще къде ли остана лятното време?

И ако някой случайно тогава зърне жената
колко е хубава, знойна и мила такава,
ще я гушне да й запечата с целувки устата
и ще я люби, както само тя заслужава.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited 22 sep. 2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар