Ars Poetica – ЗА НУЖДАТА ОТ ЗИМНИЯ СТУД

ЗА НУЖДАТА ОТ ЗИМНИЯ СТУД

Дървото и камъкът от студ щом се пукат

и котката щом при кучето нощем ляга да спи,

двамата си спомнят, че са още съпрузи

и един към друг стават внезапно добри.

Той от бъбрежа й вече хич не се дразни,

тя преоткрива го с усета на улична котка

и от студа вън покрай тръпки и спазми

любовта им сякаш се завръща в живота.

Бедрото си голо прехвърлила върху него,

дъхти му в носа, в ухото и той някак разбира,

че точно тя е момичето, което толкова нежно

не го е целувало досега в тази квартира.

Зимният вятър фучи вън, в клоните бръсне

като ножче за бръснене, съвсем изтъпяло;

Какво я прихваща, Господи? Нима не е късно

да усещам обичта й с цялото тяло?

Толкова болезнени свади, раздели, обиди,

подли женски капризи, тъпи мъжки измени! –

с тояжка, куцукайки, Зимата бързичко иде,

въобще къде ли остана лятното време?

И ако някой случайно тогава зърне жената

колко е хубава, знойна и мила такава,

ще я гушне да й запечата с целувки устата

и ще я люби, както само тя заслужава.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited 22 sep. 2018