Ars Poetica – РЕКВИЕМ ЗА БЕДНИЯ ЧОВЕК

РЕКВИЕМ ЗА БЕДНИЯ ЧОВЕК

Той беше поет, някакъв си поет,
нощем чувах – кашляше лошо,
зад панела разбирах, не е наред,
а не пишеше стихове пошли.

С пенсия скромна чакаше ред
за хляб и кофичка кисело мляко
веднъж в нашия супермаркет –
видях го случайно закъсал яко.

Не му достигаха дребни пари,
та услужих му с жълти стотинки
да си купи тарелка с две баклави
и за внучето вафла с картинки.

Литна лятото, изниза се есента,
ето че зимата зла се задава;
паля си огън от сухи дръвца,
че ларж се показах тогава.

Къде ли студува не ми е проблем,
всеки си има нейде роднини;
което зависело точно от мен:
пуснах го в супера пред мене да мине.

Всички сме братя и чакаме ред
на опашка за нещо бедняшко,
и сещам внезапно крила на поет,
изпълнен с гордост хлапашка.

Тази сутрин отново се буди Градът,
моят мил Град със старата врява,
и каквото тук виждам, такъв е светът,
а беднякът все пак любов заслужава.

Поети известни дал Бог безчет,
на тях им отдайте почести, слава,
и каквото тук виждам, все е наред,
а беднякът все пак любов заслужава.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 25 okt. 2012 – edited by 14 sep.-6 oct. 2018