Ars Poetica – БОСА ПРЕЗ ПОЛЯНАТА

БОСА ПРЕЗ ПОЛЯНАТА

Утре краят на света щял да настане,
часове ни делят от космически срив;
и как си представяш нас да ни няма,
ти – изкусителна, аз – толкова жив?

Което е писано, пак ще се случи,
Бог решил вместо мен, вместо теб
един да си иде като улично куче,
друг – опакован в коприна и креп.

Защо да повярвам на Божи пророци,
предсказали края на нашите дни;
как пък ме виждаш в гроба да скоча,
когато все още ми се греши!

Тревата е нежна, не чакай пощада,
кощунство е точно сега да се мре,
ела на поляната, влез като в ада –
като ще мрем, от любов по-добре.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 20 dec. 2012 – еdited 5 uli 2018