Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 26 юли 2018 г.

Ars Poetica – НЕСЛУЧИЛАТА ЛЮБОВ

НЕСЛУЧИЛАТА ЛЮБОВ

– Че никога не ще съм само твоя,
навярно вече си се убедил?
– Отминали сме на Април през зноя
и може би през ада на Април.

– С момци, не с теб тъй сладко се целувах,
нали не предполагаше това?
– Когато прецъфтявал съм през Юли,
за Май и Юни сещам се едва.

– Не казвай как съвсем не те е еня
дали била съм в плен на бесове.
– Прощавай, но за теб бих се оженил,
животът толкоз да не те зове.

– Глупачка съм, нали, моряко снажен,
тъй сгодна съм ти да ме укориш?
– Не плувам по вълни, а по паважа,
едва ли с мен видяла би Париж.

– Мъжете твърде леко обещават,
от страст подгонени като коне.
– Така е, вярно, носи ни се слава,
ала и тъй сме истински поне.

– Юнако, ненагледни мой глупако,
Септември наближава с много дъжд,
изтича Август, няма как да чакам,
любовник ми не трябва, ами мъж.

– Че аз не съм ли мъж за теб! Ужасно
за мъж е остроти да понесе.
– Очите ми Октомври виждат ясно,
Ноември се задава като псе,

  а дойде ли Декември, що очакваш,
ще ставам по-свадлива, даже зла.
 – Изпуснали сме двама, значи, влака,
ще си наемем може би кола?

– Ще си наемеш, ала ще си с друга
и аз навярно ще съм с някой друг,
грижовна, кротка и добра съпруга,
така че пътят ни е общ дотук.

Тъй шепнат си не само тези двама,
прекъснали целувките за миг:
– Обичаш ли ме? 
– Да. 
– И друго няма...?!
– Мълчанието често крие вик. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 21 avg. 2015 – edited 26 uli 2018

1 коментар: