Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 18 юли 2018 г.

Ars Poetica – ТУРЧИНЪТ НАДЖМИ

ТУРЧИНЪТ НАДЖМИ

Бе русоляв Наджми, свенливият Наджми,
за турчин, мислех, трябва да е черен,
а той бе рус и луничав дори,
когато търсех си приятел верен.
Припалвахме преди да стане пет
и тръгвахме със двата беларуса:
аз – килнал нимбата на слаб поет,
а той – развял пред мен косата руса.
В онази добруджанска мараня
с две ремаркета всеки из браздите,
с по седем пласта бали и назад
по осем курса дневно съм отчитал.
И вечер в Гурково, в едно кръчме
ракия пиехме с големи чаши:
Наджми – свит в ъгъла и насаме,
а аз естествено – сред хора "наши".
Тъй гласовити, сладкодумни, тез
омесени от глина добруджанци
говореха за Българската чест,
за песни, за жени и за поганци...
О, как се възгордявах покрай тях,
гърди издувал, песните им пял съм
и късно посред облаци от прах
в Тригорци се прибирахме пияни.
Три дни преди рождения ми ден*
за малко с трактора да се претрепя
и "нашите" минаваха край мен,
че всеки норма гонеше човекът.
Наджми тогаз единствено дойде,
подаде ми ръка като приятел
и тежкото разбито ремарке
извлякохме двамина от браздата.
Седяхме дълго после във нощта,
несретата си кротко ми разказа:
при скъп любовник – милата жена,
с три рожби той – край майка си наказан.
Не рече лоша дума, не прокле,
в смирението му нямаше покруса –
обгърнал го с ръка през рамене,
по-близък друг до днес не съм почувствал.
Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 avg. 2007 – edited 18 uli 2018
–––
* На 4 авг. 1977 г. пълното с 4,5 т царевичен силаж ремарке с предно дясно колело заора в угарта край пътя между Тригорци и Гурково, обърна се на една страна и беларусът вирна предницата си повече от метър над земята. Там можеше да ми е гробът. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар