вторник, 29 май 2018 г.

Ars Poetica – ДЖЕНИ

Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, 
Джени вир-водица стана в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж –
бърза мокра до колене в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой в цъфналата ръж
и целуне този някой някого веднъж ,
то нима ще знае всякой де, кога веднъж
някого целувал някой в цъфналата ръж!*
  

ДЖЕНИ 

Пратиха я наша Джени хляб от супера да вземе, 
ала проснали се неми, локви езерно лъщят, 
събота е, сутрин рано – люшка се пране голямо, 
кораб сякаш е разпънал своите платна за път. 

Край контейнера с боклука двама просяка се сбиха 
за остатък от мастика и комат мухлясал хляб, 
ругатни, псувни се чуха, мярна се дори мотика 
и накрая тук яви се полицейски смел отряд. 

И дъждовно, и мъгливо като във квартално кино 
със завесите кирливи и кресла с оръфан плюш, 
от балкончетата криви екшън гледаме на живо  
как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на руж. 

Покрай газката с буркана, мигащ в синичко, застана 
командирът полицейски – строен, горд и звездочел, 
той към двамата хайлази нещо некрасиво каза, 
плю в калта и сам нагази, спусна се като орел. 

Знойната вдовица Кера с кокали и лук замери 
джипката, с ченгета пълна, и изкряска с весел глас: 
– Капитане, капитане! Оле-мале, що ще стане, 
ако гьостерица хвана и сама ви погна аз!
Господ гледаше отгоре, облаците с крак разпори – 
тресна гръм и над квартала на талази рукна дъжд, 
завоня екарисажно, ала туй хич не е важно; 
важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 27 noe. 2011 – edited 29 maj 2018
–––
Робърт Бърнс (1759-1796).

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...