Идейки си запъхтяна вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж –
бърза мокра до колене в цъфналата ръж.
Ако някой срещне
някой в цъфналата ръж
и целуне този някой някого веднъж ,
то нима ще знае всякой де, кога веднъж
някого целувал някой в цъфналата ръж!*
бърза мокра до колене в цъфналата ръж.
и целуне този някой някого веднъж ,
то нима ще знае всякой де, кога веднъж
някого целувал някой в цъфналата ръж!*
ДЖЕНИ
Пратиха я наша Джени хляб от супера да вземе,
ала проснали се неми, локви езерно лъщят,
събота е, сутрин рано – люшка се пране голямо,
кораб сякаш е разпънал своите платна за път.
Край контейнера с боклука двама просяка се
сбиха
за остатък от мастика и комат мухлясал хляб,
ругатни, псувни се чуха, мярна се дори мотика
и накрая тук яви се полицейски смел отряд.
И дъждовно, и мъгливо като във квартално
кино
със завесите кирливи и кресла с оръфан
плюш,
от балкончетата криви екшън гледаме на живо
как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на
руж.
Покрай газката с буркана, мигащ в синичко,
застана
командирът полицейски – строен, горд и
звездочел,
той към двамата хайлази нещо некрасиво каза,
плю в калта и сам нагази, спусна се като
орел.
Знойната вдовица Кера с кокали и лук замери
джипката, с ченгета пълна, и изкряска с весел глас:
– Капитане, капитане! Оле-мале, що ще стане,
ако гьостерица хвана и сама ви погна аз!
Господ гледаше отгоре, облаците с крак разпори –
тресна гръм и над квартала на талази рукна
дъжд,
завоня екарисажно, ала туй хич не е важно;
важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 27 noe. 2011 – edited 29 maj 2018
–––
* Робърт Бърнс (1759-1796).
Няма коментари:
Публикуване на коментар