Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 28 май 2018 г.

Ars Poetica – БАЛАДА ЗА ХЪЛМА И РЕКАТА

БАЛАДА ЗА ХЪЛМА И РЕКАТА*

 Аз горд съм, ти – свенлива,
аз каменист, а ти пенлива,
в мълчание живея сам,
а покрай теб е шум голям,
животни, птици, насекоми.

Но моят връх небето гони,
почитат ме и отстрани
ме сочат с пръст, но погледни,
отбягват ме така далече,
че от самотност стена вечер.

По песъчливия ти бряг
цъфтят кокичета и мак,
макар че в ниското си ти,
а моят връх висок блести.

Ти ромолиш, а аз – в сълзи,
единствен лишеят пълзи,
без милост слънце ме жари
и моята снага гори;
а щом завие вълчи вятър,
под лед се криеш, аз оставам.

Защо все бързаш! Накъде?
Кого бленуваш нощ и ден?
Не знаеш нито миг покой
ни в зимен студ, ни в летен зной.

От камък цял, стоя вкопан
в земята черна – тъжен, ням.

Пловдив – европейска културна столица 2019  

Plovdiv, maj 1977 – edited 28 maj 2018
___
*Тази пролет Купидон е въоръжен и опасен (вж. илюстрацията).

Няма коментари:

Публикуване на коментар