четвъртък, 15 март 2018 г.

Документи – ОТ ГАДНИТЕ ВРЕМЕНА, КОГА НИ МАЧКАШЕ СОЦЪТ

ОТ ГАДНИТЕ ВРЕМЕНА, КОГА НИ МАЧКАШЕ СОЦЪТ

   Тази история я разправи някога в редакцията на младежкия пловдивски вестник "Комсомолска искра" Стефан Шидеров (1946-1979) – щатен фотограф към многотиражката на НПК "Георги Димитров" в Първенец. Прибира си се подпийнал след полунощ наш Стефчо у дома, на пръсти, тихичко, за да не събуди жена си, се съблякъл и тъкмо да се пъхне до задника й, да вземе да палне тя големия полилей. "Стефане?!" – посочила към чуждите дамски кюлоти на цветенца върху кльощавия му задник. И като си се погледнал, Стефан чистосърдечно признал: "Е, жена, това е положението!"*

   Та и работата на г-жа Тереза Мей – поне да си признае честно и почтено и да не вдига повече шум, че колкото повече патардия вдига, далаверата й с руския бивш двоен агент замирисва на прегоряла манджа.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 16 mar. 2018
–––
* Уволни го лично някошният първи секретар на ОК на БКП Дража Вълчева след едно посещение на чуждестранна делегация в някогашната елитна винарска изба над село Първенец. Както си му е редът, членовете на делегацията дегустирали с харни мезета готините български вина и ракии, и като човек от кухнята на домакините наш Стефан си паднал, дето има една дума, на оназ работа, налокал се като за световно. Капризната приближена на Тодор Живков, след като по живо, по здраво изпратили гостите, пожелала да разгледа снимките, документиращи това велико събитие за окръга. От щатния фотограф Шидеров снимки йок, но на повечето фотографии бил милият баш пред обектива на придошлите от София репортери, разцъфнал от кеф, щастлив, с лъснали от алкохола зъркели. И Дража Вълчева рекла: Този чешит с увесения фотоапарат на врата каква работа има, та се наредил на първа линия. Като й казали кой е, моментално му скъсала квитанцията, както е лафът по нашенски. Бел.м., tisss. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1553.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1553.)      За Историята няма никакво значение дали – събирайки нещата си в книга, авторът е живял охолно и ...