Не знам защо, но силно искам с накити да те обсипя,
червена рокля от коприна и седем фусти от атлаз –
аз, който обожавам риска, с риск да станеш ненаситна,
да ме забравиш, да се скриеш, че силно пожелах те аз.
Не знам каква е таз магия, край теб умирам, ще загина,
направо казано, край тебе от страст изгарям покрусен;
аз, който като лъв се бия, край тебе неуверен мигам,
дори когато ме обиждаш – ти, изкушила даже мен.
Дванайсет ангели небесни и всички щури по земята
пияници и главорези, наравно със Светия Дух –
с мен няма как да им е лесно, че никога си нямам мяра,
ала при мен щом тихо влезеш, превръщам се на Мечо Пух.
Върви на майната си! Тичай! Събличай се и гола лягай
при всеки, който те желае, че вече писна ми от теб!
Как яд ме е, че те обичам, и всичко твое ме засяга –
целувки, свалки, маски, ласки и цялата суетна дреб!
Ще те зарежа. Ще си ида. И ще усетиш тази драма –
щом всичко му е позволено, човек престава да мечтай;
животът е една измама, а ти – измама най-голяма
и ад е любовта, че нямам край тебе сигурност докрай.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited 31 mar. 2018
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеУдали меня совсем!!!)))...................................................
ОтговорИзтриване