петък, 2 февруари 2018 г.

Опит (есе) – ПШЕНИЧНА НИВА

ПШЕНИЧНА НИВА

       Представи си готиното заглавие на подтема от ръкописа публицистика – "Пшеничната нива". Колко неща се случват покрай всяка узряла или зрееща пшенична нива!

   Спомням си полето край Пазарджик и с дядо тъкмо сме разпрегнали кончето, свалили сме плуга от талигата. Ама аз съм едва петгодишен. Още няма нива, а ще орем. И чучулигите са там горе. И кончето се казва Дорчо, пайтак, замята си левия преден крак: колкото и да се пазя, да внимавам, все ме настъпва по петата, запрята ми обувчицата. И дядо ми крещи зад гърба, че не водя кончето правилно за юздата. Ама то какво ти водене – от време на време току увисвам на юздата. Понеже буците чернозем – ей такива огромни, лъскави, та ги обикалям, минавам между тях. И онзи страшен човек зад гърба ми, който ми крещи не, ами като мечка нещо все ръмжи и върти камшик над главата ми, е всъщност моят дядо Борис, когото много обичам.

    И нищо от онези аромати, звуци, запъхтявания, не съм успял досега да опиша както си заслужават. Описвам откъслеци някакви, парчетии, и все нещо ми се губи от картината. Виж, описах погребението на дядо, на което така и не съм присъствал, и някакви местни тарикати рекли, това му е най-силното стихотворение в сборника, който местното издателство "Христо Г. Данов" издаде май по милост, когато станах на 36 години, а три месеца след това баща ми горя в жигулата, вързан с идиотския колан за облегалката. А толкова се гордееше с книгата, раздавал я на момичетата, онези от мебелния магазин отсам прелеза край булеварда към Братската могила.

   Пшенична нива е животът ми дотук, вместо зърна сял съм букви.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 1 fev. 2007 – edited 3 fev. 2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...