ПШЕНИЧНА НИВА
Представи си готиното заглавие на
подтема от ръкописа публицистика – "Пшеничната нива". Колко неща се случват покрай всяка узряла или зрееща пшенична нива!
Спомням си
полето край Пазарджик и с дядо тъкмо сме разпрегнали кончето, свалили сме плуга от
талигата. Ама аз съм едва петгодишен. Още няма нива, а ще орем. И
чучулигите са там горе. И кончето се казва Дорчо, пайтак, замята си левия преден крак:
колкото и да се пазя, да внимавам, все ме настъпва по петата, запрята ми обувчицата. И дядо ми
крещи зад гърба, че не водя кончето правилно за юздата. Ама то какво ти водене – от време
на време току увисвам на юздата. Понеже буците чернозем – ей такива огромни,
лъскави, та ги обикалям, минавам между тях. И онзи страшен човек зад гърба ми,
който ми крещи не, ами като мечка нещо все ръмжи и върти камшик над
главата ми, е всъщност моят дядо Борис, когото много обичам.
И нищо от
онези аромати, звуци, запъхтявания, не съм успял досега да опиша както си заслужават.
Описвам откъслеци някакви, парчетии, и все нещо ми се губи от картината. Виж,
описах погребението на дядо, на което така и не съм присъствал,
и някакви местни тарикати рекли, това му е най-силното стихотворение в
сборника, който местното издателство "Христо Г. Данов" издаде май по милост,
когато станах на 36 години, а три месеца след това баща ми горя в жигулата,
вързан с идиотския колан за облегалката. А толкова се гордееше с книгата,
раздавал я на момичетата, онези от мебелния магазин отсам прелеза край булеварда към Братската
могила.
Пшенична
нива е животът ми дотук, вместо зърна сял съм букви.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 1 fev. 2007 – edited 3 fev. 2018
Няма коментари:
Публикуване на коментар