Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 26 февруари 2018 г.

Ars Poetica – БАЛЧИК ПРЕЗ ЗИМАТА


БАЛЧИК ПРЕЗ ЗИМАТА


Желая в утрото мъгливо
да бъда във Балчик, в снега край плажа,
където гларусите кряскат
с разперени крила и там,
от бункера – туй зъбче от войната,
тревата пада ниско във морето,
а въздухът, наситен с дъх на йод,
е мек като очите на приятел.

Желая в утрото мъгливо
да бъда сам на ивицата тясна,
край лодките, сковани в тънък лед,
край кейовете пусти, заледени,
край силозите, с рядък мъх покрити,
край каменни разкъртени стълбища,
които свършват стръмно над водата,
така отчаяно гостоприемни.

Желая в утрото мъгливо
да бъда във хотелчето зад пътя,
току до кея с лодките рибарски,
да бъбря кротко там със ветровете,
да слушам как вратите на живота
отварят се – затварят се със трясък,
достоен за едно стихотворение,
написано от талантлив поет.

Желая в утрото мъгливо
да бъда тук, и само тук, накрая,
където почва истински животът,
разпръснат в незначителни моменти,
и всичките – с човешка топлина;
да слушам, да крещя и да се смея,
да бъда най-прекрасната антена,
източен като шпага във небето.

Желая в утрото мъгливо
на всеки срещнат да окачвам нимба –
едно клъбце от топъл дъх човешки
да свети покрай всякое чело.
...Тогава нека дойде Онзи кораб
от сънищата – с черните комини,
със палубите черни, със ръждата
на хиляди почтени мъртъвци.

Желая в утрото мъгливо...
В такова утро искам да си ида,
да няма никой долу, край морето,
и никой да не знае кой съм бил;
да се стопя напълно в хоризонта
във въздуха, в пръстта и във водата,
и само нероденият ни син
да търси дълго своя слаб баща.


Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 1 noe. 1972 – edited 29 fev. 2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар