Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 23 февруари 2018 г.

Ars Poetica – ПОДОЗИРАХ МАМА КОЛКО МЕ ОБИЧА

ПОДОЗИРАХ МАМА КОЛКО МЕ ОБИЧА

Като облак градоносен ниско носи се из къщи,
чувам я – цял ден мърмори заядливо и се пали,
край бумтящата ни печка аз тетрадките разгръщам,
докато навън се вихрят ледните сибирски хали.

Днес май нещо е болнава, че в завода не отиде,
ала все пак не остави мръсното пране непрано
и в кухнето ни бедняшко от коритото се вдига
пяна, сякаш виртуозно някой свири на пиано.

Уж тетрадките разгръщам и в учебника се ровя,
но урокът непонятен пак, уви! – за мен остава,
а не смея да я питам – ще ме скастри най-сурово,
по-суров от нея няма сякаш в цялата държава.

Къкри в тенджерата гозба, мирисът й е уханен,
девет стъпала надолу – тук живеем си прилично
и не зная на земята нищо от това по-странно,
че от майка си по този начин чувствам се обичан.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 29 noe. 2013edited 24 fev. 2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар