Документална новела – СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (продълж. VІ)

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (7.)

    

     06.06.2000.

    Викат ме в кабинета на училищния директор. Ето част от заповед, която ми връчи шефката Аделина Игнатова, съществената част: 

    НАЛАГАМ дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 1 от Кодекса по труда – Забележка за накърняване на личното достойнство на ученичката Глория Бутева от ІV-д клас чрез изписване на "послание" в книга-подарък от V-е...

    Не съм казал на моите ученици, не виждам и защо да им го казвам. След последния час им продиктувах и написах на черната дъска с парче тебешир текст за песен по основната мелодия от известен преди време австралийски филм – "Птиците умират сами". Текста писах в класната стая същата сутрин, час преди учебните часове.

ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ

Злото е силно и може да хапе,
Злото промъква се около нас –
със зъби е то и със силни лапи,
гледа ни с поглед от бяс.

Злото се радва, щом ни уплаши.
О, как празнува, когато сме зли,
кучешки души по стъпките наши,
бърза в душата ти да се всели.

Виж небосвода – душата е птица,
на воля нагоре красиво лети –
човекът роден е да стигне звездите,
щом Злото у себе си сам победи.

Злото не знае какво е милост,
Злото ще лае безумно по нас,
ала по-мощен от злата му сила
е на сърцето човешкият глас.

Животът е дар, когато над Злото
царствена свети у нас Любовта –
когато надмогнем Злото в живота,
Бог значи жив е в добрите сърца.

    Обеща ми младата даскалица по пеене Диана Петкова в часа по музика да разучат текста и мелодията с деца от петите класове, на които преподавам.

    Случаят Глория ми даде възможност да открия представителна извадка от системата на сегашното Българско образование. Няма да обобщавам, всеки да си прецени що за личности са мнозина от сегашните ни педагози. Докато не се сблъскаш очи в очи с възгордяването, наглостта, неправдата и страха, няма как да узнаеш колко силен може бъде човек, кога е с човеколюбието, и че в момент, когато решил, че си сам и много сам, ако си наистина с истината и любовта, нито си сам, нито си в слаба позиция.

    Психоложката плакала отзад, в хранилището на училищната ни библиотека. Съжалявам, че малодушната Йоана Георгиева в тази история беше тъй далеч от онзи, на чието име е кръстена, както и че с абсолютно нищичко не бих могъл да я успокоя, да й помогна, докато мен ми помогнаха добре зараснали стари рани от срещите ми с невежествената наглост в професионалната ми практика на може би най-активно пишещия тук по време на соца през осемдесетте* вестникар. 

    БЕЛЕЖКА от 3.ХІ.2006:

    Извъртяха се години оттогава. В дванайсети клас, на който тази година не преподавам, е Росица от онзи пети клас; другите ми ученици се разлетяха по разни училища, неколцина заминаха да учат в чужбина при мама и тате. Но се надявам Случая Глория да помнят, да им е обеца на ухото. Какво повече да пожелае простосмъртният даскал! Хлапетата ме възприемаха като влязъл с тържествени салюти и пак тъй излязъл от битка с Вятърни мелници.

    Скрих, че са ме наказвали, по същата причина, поради която някога Петко Каравелов пред кореспондент на лондонския вестник "Таймс" отрекъл да е ял пердах от джелатите на Стефан Стамболов, да са му мачкали костите и да са го насинили в Черната джамия (днешния храм "Св. Седмочисленици" на пъпа на София). Начумрил се пребитият наш бай Петко, дребничък, черничък, строг, па рекъл на чистичкия англичанин: "В България, драги, не бият. Ние сме благороден и горд народ". Може и да не е баш тъй, но в особено кофти време тъй го виждам основателя и първи лидер на Демократическата партия.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 21 jan. 2018

___

* От 26.ХІІ. 1972 до 1.VІІІ.1981 г. зав. отдел Образование в местния младежки вестник, сътрудник на три редакции в Радио Пловдив, в. „Отечествен глас”, сп. „Младеж” и пр. Който не вярва, да провери в архивите на пловдивската Народна библиотека "Иван Вазов". Бел.м., tisss.