Опити (есета) – ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД...

    Изкуството е урок за искреност. Истинският художник изразява това, което мисли, с риск да се сблъска с всякакви предразсъдъци.*

ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД ПОЗВОЛЕНОТО (1)

     29.07.2004.

    Всяко пренебрежение към естествения ход на нещата, всяка припряност скъпо се заплаща с реки от кръв. Количествените натрупвания в сферата на духа не водят до скокообразни качествени преобразования, а до еволюция, която е постепенен процес. Не може вечерта да си легнеш измамник, а сутринта да се събудиш кавалер на честта. Тези работи така не стават.

    Светът на общественото съзнание се гради не толкова върху материалния интерес и изгода, тъй като човекът е зависим и повлиян от феномени с интензивна духовна същност, каквито са Вярата, Любовта, Надеждата, което по-ясно казано е: стремеж към вътрешна хармония, трепет пред инстинктите за живот, продължение на рода, щастие, вродени или преоформени представи за добро и зло, хармония и хаос, които ни съпътстват през целия ни живот.

    Човешкият разсъдък много по-сложно, отколкото ни го представят стройните теории, отразява света. Героизма, подвига ни предлагат като еталон за личност и достойнство, а и героизмът, и подвигът са изключения от нормалното. Баща ми се върнал от фронта с орден за храброст, без – изтегляйки триста метра фронтовата линия напред, да съзнава, че върши нещо изключително. Изключителното видели стоящите отстрани. По оскъдните, изтръгнати с ченгел от мен думи, 22-годишният редник просто пълзял и притичвал между трупове в интензивно обстрелвано поле между две войски – някаква немска част и наша лекокартечна велосипедна рота, както на подбив я наричали, за запушване дупки всякакви по фронтовата линия.

    Какъв подвиг, какъв ти героизъм! Великолепието му в моите очи на негов син е, че отказваше да приеме подвига и героизма, които извършил.

    Мирозданието се крепи върху яки основи, заложени в човешката ни склонност да се възторгваме от себе си, да се виждаме център на Вселената, та представите ни изкривяват истината, моделират я, казано без емоция. Политиката е сред ярките примери за склонността ни да се самозаблуждаваме, изкушавани от красиви лъжи. Понятието Демокрация** е категорична неистина, тъй както го поставят в някакъв вид йерархия на духовните ценности. Понятия, като Свобода, Равенство и прочие, фиксират горещи желания и мечти, но обективно те не съществуват в живота.

    Идеализира се т.нар. Борба. Представят борбата като сражение с хаоса, а пък тя е изначалният носител на хаос. Народите нямат склонност да воюват помежду си, за да се докажат; отвращението помежду им го внасят обладаните от грандомания манипулатори, теоретици на идеализма, оратори от името на уж висши инстанции, каквито представляват, да речем, религията, политическата партия, наперен вожд с дарбата умело и красиво да лъже.

    Строго погледнато, християнският възглед е за хармонизирането на човека с общността на другите хора, независимо от вродения егоизъм. Затова пък идеите имат неприятното свойство да се самоопровергават.

    (Ръми ситен дъждец тази сутрин и е много приятно за писане – приписка в полето на бележника.)

     30.07.2004.

    Реплика на момичето, с което бяхме женени, кажи-речи, до края на 1988 г., тя в момент на ярост: "Ти си самият ад. Как живееш с този ад у себе си!" Та оттам ми хрумна, че всеки сам твори своя ад. Проблем на нашата цивилизация в дните след 11 септември 2001 г. е как да бъде избягната злостта в основата на Исляма, без да се почувстват засегнати милиард и половина кротки мюсюлмани на планетата.

     Да се правим, че не откриваме жестокостите, произтичащи от тенденциозен преразказ, както и от превратни тълкувания на Стария завет от християнската Библия във версията на Мохамед, става все по-трудно, по-тягостно. В зората на глобализиращия се свят тази набъбваща метастаза заплашва да взриви самите основи на живота, отрича от най-висока в нравствеността трибуна човечността и възхвалява главорезите.

    Невинните жертви на конфронтация между унижените бедни и благоустроените общества поставят неотложно пред философията проблема кой се възползва от озлоблението и как хищникът да бъде изваден на видело и нравствено порицан. Никакви стени не ще ни предпазят, докато не бъде разкодиран механизмът, според който Злото бясно се възпроизвежда. Светът е в състояние на перманентна война, непозната досега по мащабите си, понеже т.нар. свещени бойци (джихадисти), както с гордост се назовават, отричат априори собствения си живот.

    И не мога да обясня защо в този момент ми иде на ум, че нещо ми напомня изсмуканите из пръсти бръщолевеници за Хари Потър. Умът ни е окупиран от подвизи на дрогирани убийци сред невинни жертви на смъртта в името на бог, а всъщност манипулираните са продукт на Духовна сила, която явно повърхностно познаваме.

    Събитията от началото на третото хилядолетие утвърждават градежа върху любов и смирение, като основа на живота. Аллах, представян като версия на Бог-отец от Стария завет, е образ на грандоман, настояващ да бъде въздиган над реки от кръв. Поне в тълкуването не може повече да бъде представян за Съвършеното добро. Ислямският фанатизъм опровергава Исляма. Но това е едва началото на труден път за елиминиране не на ислямската вяра, а на озлоблението.

    Къде бъркат общества, градени върху Божествени препоръки? Може би самите мюсюлмани, възприемащи Свещения лик на Добрата световна сила, ще подскажат отговора, защото те са най-силно уязвени в човешкото си битие и достойнство. За огромни множества мюсюлмани сега Съединените щати са Враг № 1; но на мястото на САЩ би могла да бъде всяка просперираща нация, която охранява интересите и живота на гражданите си.

    Малобройна група свръхзаможни и практически необезпокоявани властници в Близкия Изток е изворът на нещастия, а янките с хаотичната си политика от позиция на силата се държат в Близкия Изток и навсякъде по света като слон в стъкларски магазин. Този род конфликти на честта не се нуждае от оръжия, а от разум. Участта на мюсюлманите по света вече е тема, която тепърва предстои да бъде обсъждана. Какво добро да очакваме от този човек, като са му отнели възможността да живее човешки?! Трохите, подаянията не са достатъчни за него, и това е очевидно. Какво добро е видял лъган от рождението си вярващ! Когато към човека се отнасят като към терорист, той наистина ще иде да се взриви на някой многолюден пазар като фанатичен убиец. Аллах ли се грижи за него? Но той се кълне в Аллах, защото не вижда изход, и самоубивайки се в името на Аллах, решил е, по-точно внушили са му, че възстановява достойнството си.

    Лесно е да го осъдим; трудно е да го разберем. Защото причината не е у него, а в нехайството към участта му. Умният търси причината първо у себе си, глупавият злобе срещу света.

    Бойците на САЩ са жива мишена на омразата, която набъбва не само в Ирак. Защо са там, освен за да разпалват ненавист, както и да онагледяват лицемерието на висшата държавна администрация на най-развитата материално държава в съвременния свят? Един ден рейнджърите ще си тръгнат от Близкия Изток, както преди това с подвита опашка и смачкано самочувствие напуснаха Виетнам, за да се потвърди древната максима, че съдбата на един народ е дело на самия народ.

    Най-същественото сега е, че съдбата на арабина влияе вече и върху нашата участ, независимо какво знаем за този човек. 

    Следва

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 26 jan. 2018

Илюстрации:

горе – Иисус, живопис на Ел Греко (1541-1614);

долу – фрагмент от скулптура на Донатело.***

___
* Мисъл на Огюст Роден (1849-1917). 

** От гр. demos "народ" и kratos "сила", оттам demokratia през лат. държава, устроена върху норми, сред които основни са равноправието и гражданските свободи, най-важна от тях: че Народът е суверен, определя кой да управлява общите дела, да защитава интересите на нацията. 

*** Давид на Донатело (1386-1466) е първа бронзова статуя на Ренесанса, първа по рода си, изобразяваща гол мъж. Представя Давид със загадъчна усмивка, след като е отрязал главата на Голиат. Давид е гол, с ботуши и шапка, в ръката му е мечът на Голиат. Статуята е правена вероятно между 1420 и 1460 г. Бел.м., tisss