ДОНОС ВЪРХУ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ
В памет на Нина
Ах, господине, страшно съжалявам!
Изпълнена смирено с уважение,
понеже сте и горд, и тъй прославен,
а честността Ви пример е за мене
и може би понеже няма друга,
която истината да Ви каже,
пред наглостта на Вашата съпруга,
която не Ви заслужава даже –
реших най-искрено да Ви опиша
какви ги върши, по кого тя страда,
кого преследват нейните въздишки,
с кого си ляга, тъй порочно млада.
Поне да бе достатъчно дискретна
и онзи ръб да беше мъж достоен,
а то разбуниха съвсем градчето
с един пройдоха – знаете го кой е.
Това Ви е слугата, господине –
мизерникът, нает да копа двора,
а рови нощем в нейната градинка,
и хвали се на всичкото отгоре.
Кога Ви няма, весела, честита,
тя с него цели дни се размотава,
а както знаем, тук на Вас разчита
докрай разбутаната ни държава.
От този пропищял е орталъкът,
петима рогоносци него дебнат,
че съхнат благоверните от мъка,
обречени да страдат без надежда.
И аз една от тях съм, господине,
и мен ме гони мъката коварна,
че плюх сама на честното си име
и до насита любих го край Варна.
На пясъка ний с него поиграхме,
лудяхме и обичахме се много:
щастливи се търкаляхме и бяхме
като деца, забравени от бога.
Солено всяко щастие се плаща
и ето ме, дошла пак при мъжа си,
кинжала вземам и намятам плаща –
да отмъстя, докато не е късно.
В памет на Нина
Ах, господине, страшно съжалявам!
Изпълнена смирено с уважение,
понеже сте и горд, и тъй прославен,
а честността Ви пример е за мене
и може би понеже няма друга,
която истината да Ви каже,
пред наглостта на Вашата съпруга,
която не Ви заслужава даже –
реших най-искрено да Ви опиша
какви ги върши, по кого тя страда,
кого преследват нейните въздишки,
с кого си ляга, тъй порочно млада.
Поне да бе достатъчно дискретна
и онзи ръб да беше мъж достоен,
а то разбуниха съвсем градчето
с един пройдоха – знаете го кой е.
Това Ви е слугата, господине –
мизерникът, нает да копа двора,
а рови нощем в нейната градинка,
и хвали се на всичкото отгоре.
Кога Ви няма, весела, честита,
тя с него цели дни се размотава,
а както знаем, тук на Вас разчита
докрай разбутаната ни държава.
От този пропищял е орталъкът,
петима рогоносци него дебнат,
че съхнат благоверните от мъка,
обречени да страдат без надежда.
И аз една от тях съм, господине,
и мен ме гони мъката коварна,
че плюх сама на честното си име
и до насита любих го край Варна.
На пясъка ний с него поиграхме,
лудяхме и обичахме се много:
щастливи се търкаляхме и бяхме
като деца, забравени от бога.
Солено всяко щастие се плаща
и ето ме, дошла пак при мъжа си,
кинжала вземам и намятам плаща –
да отмъстя, докато не е късно.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 26 avg. 2007 – edited 7 sep. 2017
Няма коментари:
Публикуване на коментар