Ars Poetica – УЧИЛИЩЕ

УЧИЛИЩЕ

Шумят и отшумяват ветрове.
Те разпиляват
на грижите световни пепелта.

Да стъкнем
огънче от старата жарава,
да се върнем
към детството като във стара къща...
Забравихме ли ключът й къде е скрит –
дали под изтривалката от стара черга
или под скърцащия праг?

Уви,
ръждясала е старата ключалка
и превърта мракът големи,
блеснали очи
от любопитство:
какво ли там се крие!

Съкровища от мигове,
на купчинки, като ориз...
И там – учителят,
за всяко малко зрънце
подробно обяснява,
изпива чашата горчива,
горещи се,
чертае тебеширени реки от знания
и самота.

Самотен и до днеска той е:
след тридесет,
след петдесет,
след петстотин години.
И това е
най-страшната от всички самоти.

Сега сме поколение
от възрастни,
една гора със яки корени,
с корави клони,
и къщата на детството се е снишила –
потропва със бастунче и разнася
по шепа жар за всякое сърце.

Учител на учители се чувствам.
И в тази глъчка на сърцата избуяли,
чувам,
свирят тънко,
отшумяват
събития и хора,
ала гори пак огънчето:
че сме живи,
докато се учим,
докато сме ученици,
докато животът –
тази класна стая,
с могъща длан обгръща рамената ни
и ни говори...
А пък ний го слушаме
с по детски блеснали очи.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 apr. 1990 – edited 24 maj 2017