Документи и факти – КРЕПКАТА МИ ВЯРА В ОФИЦИАЛНАТА МЕДИЦИНА

КРЕПКАТА МИ ВЯРА В ОФИЦИАЛНАТА МЕДИЦИНА

     Преди години на 26-годишна с придобита епилепсия, последица от травма – лелята изпуснала шестмесечното бебче върху плочника, лекарите от престижни няколко клиники предписваха фенобарбитал (забранен днес) и сацерно. Ефект – нула. Година и половина период без лекарства, живот без стрес, с чести излети сред природата, и о, чудо! – припадъците престанаха. Година и половина без припадъци.

    Студент в първи курс, едва излязъл от казармата, дето всичко ти е по устав и график, след началния стрес от живота ми на абсолютно свободен в София през първите няколко месеца, лекарят д-р Хекимов от пловдивска клиника откри, че съм развил... ишиас. Предписа ми пиринал и да му се явя отново на преглед. Пих съвестно десет дни пиринал – промяна йок. И тогава просто взех нещата в свои ръце: заебах пиринала, тръгнах да тичам всеки ден до Гребната база и обратно. Ишиасът изчезна яко дим, а може и да не е бил ишиас.

    Хирург с дългогодишна практика при запивка на бира и мухабет в приятелска компания каза нещо, което ми стана повече от обица на ухото: "Винаги първата операция правим да разберем какъв е процесът вътре. А следващите операции се налагат, за да оправим, доколкото можем, нанесени от скалпела поражения. Операция – само в краен случай и след консултация поне с няколко медицински екипа, които нямат връзка помежду си".

    Лекари ли! Петдесет дни майка ми лежа и я изследваха в най-модерната, хем оборудвана само със западна медицинска техника пловдивска клиника; и като нищо не откриха, в деня, когато екипът реши, че е здрава, тя взе, че издъхна.

    Да разправям ли още! Да ви убеждавам с крепката си вяра в съвременната родна медицина, в лекарската и аптекарската гилдия? Знаете ли, че при всяка хирургическа операция грижа на една от асистиращите мед. сестри е да брои инструментите след тропосването? И мен не ми бе известно. Хлъцнах. Много близък човек ме светна, че подир операция понякога чичко Рентген показва я ножица, я скалпел, я друга лъскава метална джаджа, зашита в пациента.

    Бъдете здрави, много приятно е да си здрав. Забелязал съм, че влюбен и непукист не боледуват. Мен па що ли ми пука, като знам, че всички ще умрем?

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 dec. 2013 – edited 7 dec. 2017