Ars Poetica – СЕЛО ТРИГОРЦИ КРАЙ БАЛЧИК

СЕЛО ТРИГОРЦИ КРАЙ БАЛЧИК

За по-напряко минах през нивята.
Бе Добруджа като зелен килим...
Фазан се вдигна, заек се замята
и щъркел закръжа в простора син.

Завърнал се след тридесет години, 
пък младостта уж вчера отлетя – 
сърна покрай пътеката ми мина,
а аз направо стъпвах по цветя.

Обрасла в бурен, някаква пътечка
отведе ме при стария геран;
бе сухо там, където смях шуртеше,
останал само орехът голям.

Под него запладняваха овцете,
понякога засвирваше кавал, 
по клоните му шетаха момчета...
И аз от него орехи съм ял.

На хвърлей ей го – гробището тихо
със кръстове, покрити с лишей чер. 
Тук много сълзи в угарта попиха, 
за пръв път тук видях се кавалер.

Не кавалер на ордени, медали,
а със мотика проста във калта 
отварям вада, като че едва ли
от мене там зависеше света.


Пловдив – eвропейска културна столица 2019

Plovdiv, 25 maj 2007 – edited 20 dec. 2017