Опити – СТАРОСТТА Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА

СТАРОСТТА Е СЪСТОЯНИЕ 

НА ДУХА

    Старостта е състояние на духа, тъй че защо трябва да Ви измъчва, ако имате още мечти, ветрове в ума, плътски и всякакви други желания! Затова бракът (т.е. семейното съжителство) ме плаши... Единият от двамата почне ли да се уморява, дърпа и другия подир себе си в онова печално състояние, когато споменът изглежда по-красив от мечтата.

    Едно далечно лято ми се наложи да ремонтирам покрива на старата къща в Тригорци, село на двайсетина километра от Балчик. Когато вдигнах керемидите и започнах да разковавам нагнилите от дъждовете и слънцето дъски, под някои от тях с изненада откривах костици от врабешки телца... И тогава си помислих нещо, което сега ще Ви съобщя, защото такива мисли не се забравят: врабците се бяха сгушили да умрат встрани и далеч от цвъртежа на шумните врабешки ята. 

    Какво благородство, Боже мой! 

    Докато си в шоуто, наречено "живот", няма място за отчаяние и приказчици за старост. Два дена се чудех как да го кажа. Нима оставихме в миналото желанието да се любуваме на женска плът и чар, да ни изкушават целувки и любовни прегръдки?! 

    Бъдете здрав и самоуверен!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 2 аvg. 2006 – 19 noe. 2017

Илюстрации:

горе – с Пламен Желязков (1947) – художник и колега в първото училище, където ме пратиха след изгонването от вестник "Комсомолска искра". Пламен или г-н Памполин, както го наричат състудентите му сред пловдивските художници ми подари за един Гергьовден картина с изрисуван на нея... магарешки трън. Като го питам от какъв зор магарешки трън, каза: Ами това си ти с твоя характер.

долу – с Васил Бармов (1943) – печатар метранпаж на вестник "Комсомолска искра" и добър приятел. Кръсти сина си на мое име, за да приличал на мене по нрав. Така ми отговори, като го попитах що не кръсти сина на баща си Никола.