Ars Poetica – ЕНЕРГИЯ

ЕНЕРГИЯ*

За правдата говорехме с Поета. Това
бе разговор съвсем не поетичен
между
Идеята
и
Съвестта. Трещяха
пушечните изстрели не тъй парадно,
не тъй площадно празнично.

За правдата говорехме. Бе разговор
нелицеприятен. Но виждах как
тачанките браздят жестоки бръчки,
как ни заливат полкове червенознаменни,
как в ъгълчето –
там, където зазорява погледът,
красиво-злобни светкавици просветкат.

За правдата... За нея ний говорехме
като деца, за миг изгубили най-скъпото.

Гневеше се Поетът; аз го слушах.
Злобеех аз и той не искаше да чува.
И сплетоха се във кълбо две злоби
в името на Революцията,
дявол да я вземе...

...Сега, когато пепелта на дните
засипва онзи ден, онази маса,
облакътен на вечерта във моя Пловдив,
в дома на един от нейните художници,
в центъра на нашата Тракийска и световна
низина,
надничайки сам иззад рамото си,
обръщам шапката широкопола
на хоризонта, плесенясал от обяснения,
покаяния и сладки лъжи за Демокрацията.

Разкошна звездна вечер ми нашепва
нещо мило, нещо топло
и сърцето ми само отива,
да хлопа по вратите,
по прозорците и по стените,
търсейки Човека.

Винаги...

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 24 noe. 2017

___
* В памет на поета Михаил Берберов (1934-1988), обявил ме за свой духовен брат пред сестра си Петя. Мишо издъхва на рождения ми ден 7 август. Поне две години не се бяхме виждали. Нощта на 6 срещу 7 август не можах да заспя и писах-брисах някакви тъпи стихове; две години не се бяхме и чували, но рано сутринта на 7 август звъня по телефона му в софийския квартал Павлово и Антоанета, жена му, с равен глас ми каза: в три часа след полунощ издъхнал. За мен Михаил Берберов си остава сред най-храбрите експериментатори в Българската тенденциозна лирика. Вж. и http://duma.bg/node/1259 Бел.м., tisss.