Ars Poetica – ЕЛЕГИЯ ЗА ЕДНА ОГЪРЛИЦА

ЕЛЕГИЯ ЗА ЕДНА ОГЪРЛИЦА

С коси на кок ще дойде Зимата
като любовница, завърнала се отдалече;
при теб ще седне –
в стаичката, до прозореца,
и ще се гледат двете със лозата
като съперници.
Ще те погледне със очи гримирани
и леко разногледи,
о Георгиос.

В едно мъгливо ноемврийско утро,
подгизнало от лепкава печал,
ще седне в скута ти и ще кръстоса
пътеката си с твоите желания.
И ще ухае
на дюли и стафиди този свят,
о Георгиос!

Съдбата пише бавно с черни ситни знаци:
Вземи се в своите ръце,
на дланите си восъчни върни крилата,
накарай ги да галят тази мъка...
Нека ваят
една огърлица върху дървото
с тъничко длето,
огърлица от всичките горчивини,
от всички болки на света,
за твоя род, за Дяволския род голям –

огърлица от болка,
за твоята любима
Тракия,
сине!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 28 oct. 1997 – edited 28 oct. 2017