Ars Poetica – НЯКОЙ ДЕН

НЯКОЙ ДЕН


Избледнява лицето ми като стара фотография;
някой ден съвсем ще се стопи, ще изчезне.
Ще останат тия редове като спомен 
за сърца, които са се докосвали,
и с нежни пръсти съдбата
е рисувала покрай тях причудливи пейзажи
от смях, от прегръдки, от светлина.

Високите сухи треви,
реката с люлеещите се вечерни сенки,
есенният пясък, изтичащ между пръстите,
кротостта на здрача над Тракия – 

това ще носи и частица от мен.
Завали ли дъждът, появят ли се мъглите,
може би ще започнеш да си спомняш
колко щастлива си била,
защото бях нехаен, 
защото бях нехаен,
защото бях нехаен.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 17 uli 20016 – edited 16 oct. 2017