Ars Poetica – МЪРТВИТЕ ПРИЯТЕЛИ

In memoriam*

МЪРТВИТЕ ПРИЯТЕЛИ

Полягат мъртвите – крайпътни знаци,
полягат близките, приятелите скъпи;
край всеки кръстопът и всяко скъпо
на сърцето място
полягат, страшно хубави, приятелите мъртви. 

И не дръвчетата, със сочен плод отрупани,

не ниви добруджански, тежък клас налели,

остават свидните непрежалими мъртви –
жестоки знаци, че и тук били сме някога,
оттук към глъбините лъкатушил пътят ни.

Оглушителна, дъждовна стелеш се, тишина
над селища, където хич не бяхме мъртви,
и как заеквате вий там, врати, прозорчета,

а дворчето занемарено с чешмичката сълзи

 и крушата, нападната от дървояди, 

под вежди гледа, излъчва самота унила,

кървят под шумата презрели ягоди

и смесват се сезоните, годините летят, 

а лозичките с мустаци щръкнали 

кикотят се, пак с вятъра си бъбрят,

и зайците се намножили доста,

 и гълъбите подивяват вече. 

Как всичко живо мястото си пази
как прилежно се развива

и не спираш ти, Живот,
прекрачвайки ни с боси, напукани пети!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 25 sep. 2017

–––

* В памет на Данко от Гурково край Балчик, поета Йордан Кръчмаров (1948-1986).