Ars Poetica – КОМУТО СЕ НАДСМИВАМ ВЛАДЕЕ МИ СЪРЦЕТО

Край ручея разпенен от жажда ще загина,
разпален като жар, но леденея в мраз,
Отечество ти свидно, за мен си зла чужбина,
последен сиромах съм, но богаташ по нрав.

Авторизиран превод на български*

КОМУТО СЕ НАДСМИВАМ ВЛАДЕЕ МИ СЪРЦЕТО

Край ручея пенлив от засуха умирам,

отвътре ме изгаря, а външно зъзна в мраз,

орел държа в ръка – врабец в небето диря,

ценя това, което не струва грош за вас.

Наглеца го ценя, щом ловко ме излъже,

ала пък на глупака присмивам се в очи,

на пир ли ме зоват, седя си вкъщи тъжен,

когато не обичам, мен триж по ме боли.

Задавя ли ме плач, шегувам се тогава,

с която се заяждам, любима ми е тя,

а славата ми мяза на наръч суха плява

и всъщност всичко мое е плод на суета.

Изгубя ли съня си, будувам най-красиво,

беда ли ме споходи, мечтая възроден,

живея като пътник, не знам къде отивам,

капризен, ала няма по-примирен от мен.

Комуто се надсмивам, владее ми сърцето,

 разочарован ли съм, усещам любовта,

похвалят ли ме, значи не струват стиховете,

че най-добре се люби невярната жена.

Да бъда прав не бива, щастлив по изкушава,

каръкът ме преследва и ставам триж по-здрав,

че скъпа ми е всъщност най-подлата държава,

в която сиромах съм, но богаташ по нрав.

Развейпрах, но си водя сметките прилежно,

пристягам си колана, пилея като Крез,

което е стабилно за мен е ненадеждно,
че за честта говорят персоните без чест.

Обичат ме най-вече за острите ми думи,
макар че и на мравка не бих пресякъл път,
работя с пот на чело, а мързелив безумно,
мухи ловя, щом други не спират да кълнат.

  Авторизиран превод: Jores 

Пловдив – европейска некултурна столица 2019

Plovdiv, 3 uli 2015 – edited 3 uli 2017

––––

* По балада на Франсоа Вийон (1431-1463).