Story – ГРИЖИ ЗА ХИГИЕНАТА НА КОТАРАКА МИКИ

Книгата, на която не било писано да види бял свят

Глава V

ГРИЖИ ЗА ХИГИЕНАТА НА КОТАРАКА МИКИ

    Учат ни, че изисканият човек винаги трябва да е кристално чист и спретнат, да си носи изгладена носна кърпичка, а не полувлажен осополявен стар парцал. Бельото му да ухае на сапун, не на пор.

    Учат ни още, че възпитаното дете в никакъв случай не ще завре пръста в носа си да изрови кой знае каква гадост. Макар да съм виждал интелигентни момченца да пъхат не само показалец, но и палеца, понякога и средния пръст… чак до окото, като им се удаде да напипат за опашката нещо по-едро и тлъсто.

    Учат ни редовно да си режем ноктите, и не само на ръцете, ами и на краката, където изобщо не се вижда. И защо, да им се не начудиш!

    Учат ни да си мием ръцете след ходене по нужда. Натякват, че е неприятно, дори противно било маратонките ти да вонят, косата ти да е чорлава, а дрехата – раздърпана и на фъндъци, все едно улични помияри са я ръфали.

    Печална е участта на възпитаното дете. В сравнение с участта на хлапе, яко назидавано и укорявано от възрастните как да влезело в правия път, животът на животното е направо царски. Животното се вре където му скимне, сере където завърне, яде както му падне и каквото му падне, без да се старае да прикрива мляскането, да не ръмжи от кеф, да не се оригва и без да пърди в обществото. Обикновено животното където си се храни, там и кендза (ходи по нужда), там му е и леговището. А при хората всичко е отделно, измислено единствено само да ни притеснява и мъчи.

    Ето защо реших да покажа на Мики що за отврат е хигиената, особено когато някой наоколо се е възпалил на тема "Чистота". Стига ми се е изтягал блажен на дивана! Което е задължително за интелигентното хлапе, очевидно то се отнася и до интелигентния котарак в едно интелигентно семейство на хлебар и домакиня.

    Ако не подтичва умислен по мазенца и таванчета, ако не рови в контейнерите за боклук, ако не се надпява по нощите с изпосталелите квартални котараци и не наддава страстни любовни вопли под балкончето на някоя пухена Писанка, Мики се изтяга на дивана пред телевизора проклетникът му с проклетник, и когато ме види, мърка от кеф. Реших да му покажа каква ирония може да е животът сред чистофайници, които наблягат на чистотата и върху чийто чела само дето не е изписано с лилави букви "Чистотата ще спаси света".

    И ето ни, значи, в банята-а-а. В мивката със сапунената вода Мики драпа като начинаещ кънкьор на ледената пързалка. Дълбоко мързелив по природа, щом усети хигиената, откъде му дойде тази мощ, този инат, макар да е в любовния си период, което ще рече: изпосталял, с рани по душата и муцуната от безмилостни схватки със съседските котараци?

    Три пъти го заливам с шампоан "Нина Ричи". Козината му заблестя като нова. Тъкмо вече го бях обтрил с хавлията на леля и тъкмо посегнах да го доизсуша с прахосмукачката, леле, че побесня! Плонжираше по ъглите, а пък от пердето се изкатери върху корниза и оттам с парче гипс в ноктите едва-едва го приземих с дръжката на метлата.

    После се навря в паяжините под ваната, взе да съска и да ми се зъби.

    И пак душ, пак шампоан, балсам, дезодорант, одеколон, пак сушене. Ей го най-сетне наш Мики върху възглавничка от небесносин копринен плюш: нафъшкан с парфюм "Бич можи" на леля ми Гица, изпълва дома с уханието на Пльоковската селска бръснарница.

    Кой да ми каже обаче, че ще го докача на достойнство, когато посегнах леко да му подрежа мустаците с голямата шивашка ножица! Хукна към полюляващата се в стъклена чашка Тотюва челюст. Чашката литна като птиче и ченето на нашия Тотю се пръсна върху циментовия под в банята. 

    По-нататък не е за разправяне. Подир рев, обяснения, поучения и сълзи, увит презглава, вечерта под одеалото откривам още една велика мъдрост в живота, а именно: че и най-добрите намерения си имат неприятна страна. Както крещеше, помня, веднъж баба ми Ламберия, докато ме преследваше с ръжена и двамата обикаляхме къщата в странджанското селце Пльоковица като същински пилоти от Формула 1: "Ако аз те не бъхтя, оня дивак ще те убие". Дивакът за нея беше хлебарят Тотю, когото толкова силно уважаваше, че чак я беше страх от него.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, apr. 1994 – edited 15 apr. 2017