Ars Poetica – НЕДОПИТОТО ВИНО

Като преценявам хладно, безпристрастно,
че човекът е печален, кашля и при все това
в зачервената си гръд намира радост;
че само гледа как да се оправя с дните;
че е бозайник мрачен и се сресва...

Като преценявам, 
че човекът се отдава кротко на труда,
и странейки от началството, мечтай покорен;
че диаграмата на времето е вече
на медалите му несменяемо табло,
и очите му – полуотворени и морни,
са научавали отдавна
горестната формула на всички гладни...*

НЕДОПИТОТО ВИНО


Нямаше злина, която да не ми се случи.
Момичето заради някакъв ръб ме заряза,
умря ми козичката, побесня ми кучето,
надпреварват се глупаците да ме мразят,

тарикат-държавник труда ми ограби,
идиоти с титла ми съсипват мечтата,
свинята на съседа ми изпотъпка хляба,
не ме забелязват дори и децата.

И като нормален мъж, какво ли да сторя,
на полицията или на съда да се доверя!?
Житейската ми тъй скучна история
напоследък съвсем, съвсем загрубя.

Прошка?! Идиот ме следи изпод вежди,
потънаха ми гемиите, перушината капе.
Не ме напускат само пустите му копнежи,
че някой ден ще ми се оправят нещата.

И в горчивото, усещам, имало сладост;
макар загубите ми да са непоправими,
напук на всички сполетели ме "радости",
искри още в чашата ми недопитото вино.


Пловдив – европейска столица на културата 2019 

Plovdiv, 13 oct. 2009 – edited 7 apr. 2017

____
* Сесар Вальехо (1892-1938), из цикъла "Човешки песни", превод: Ат. Далчев и Ал. Муратов.