Ars Poetica – ТУРЧИНЪТ НАДЖМИ

Има ли сред тях някой да знае, че зад песните ни има песен, 

и тя не може да бъде предадена в звук и уловена в акорди?

Има ли сред тях такъв човек, който може някога да проумее
радостта на нашата мъка, но и мъката на нашата радост?*

ТУРЧИНЪТ НАДЖМИ

Бе русоляв Наджми, свенливият Наджми;
за турчин, мислех, трябва да е черен,
а той бе рус и луничав дори,
когато търсех си приятел верен.

Припалвахме преди да стане пет
и тръгвахме със двата беларуса:
аз – килнал нимбата на слаб поет,
а той – развял пред мен косата руса.

В онази добруджанска мараня
с две ремаркета всеки из браздите, 
с по седем пласта бали и назад 
по осем курса дневно съм отчитал.

И вечер в Гурково, в едно кръчме
ракия пиехме с големи чаши: 
Наджми – във ъгъла и насаме,
а аз естествено – сред хора наши.

Тъй гласовити, сладкодумни, тез
омесени от глина добруджанци 
говореха за Българската чест,
за песни, за жени и за поганци...

О, как съм се гордеел покрай тях,
издувал съм гърди, с тях песни пял съм
и късно вечер в облаци от прах
в Тригорци се прибирахме пияни!

Три дни преди рождения ми ден**
за малко с трактора да се претрепя
и "нашите" минаваха край мен,
че всеки норма гонеше човекът,

Наджми тогаз единствено дойде,
подаде ми ръка като приятел
и онова разбито ремарке
извлякохме двамина от браздата.

Седяхме дълго после във нощта,
той кротко там живота си разказа:
при скъп любовник – милата жена,
а той – със три дечица, сам, наказан.

Не рече лоша дума, не прокле,
в смирението му нямаше покруса.
Обгърнал го със длан през рамене,
по-свой друг и до днес не съм почувствал.


Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 30 apr. 1987 – edited 30 apr. 2017

––––

 * Из "Писма" на Джубран Джубран (1883-1931), писател и художник от Ливан, живял и творил в САЩ, https://arabculture.wordpress.com/2013/01/10/%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BB-%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%80/
** Случва се това на 4 август 1977 г., три дни преди трийсетия ми рожден ден (както в редакцията на в. "Софийски университет" в зимна вечер на 1969 г. ми бе предрекла туркиня от хасковските села, студентка от факултет Западни филологии, която както изневиделица се появи в стайчето на редакцията на вестника, тъй и повече не видях). Бел.м., tisss.