ПЛОВДИВСКАТА ГЛАВНА В ЗИМЕН СЛЪНЧЕВ ДЕН
Декември се изниза сред празничната врява.
Не сняг, а скреж сребрее по крехките ели
и Градската градина отново е такава,
каквато си я знаем от детството, нали!
На припек изпълзели покрай Централна поща,
чешити и серсеми, и старчета дори
за футбол злостно спорят, на слънчице се пощят
и толкова са гневни, от тях хвърчат искри.
Врабците – нафунели, и гургулици сиви
навъртат се тъдява за някоя троха.
Художник шари важен, разгънал си статива.
Куп селянки гневят се на цветната леха.
Какви цветя сред зима! – ала одумват кротко,
че тез де... гражданята, земята не ценят...
Минава автобусът. И изгладняла котка
като стрела се втурне сред онзи свят пернат.
По "Гладстон"* се задава с каручка Цариградски**
в тиролски сив момчешки къс кожен панталон,
на шията увесил транзисторно бръмкало
с ужасно лоши вести, дошли чак от Сайгон.
Рояк хлапаци дръзки подскача и се киска,
и гледа завистливо как с жестове на граф
човекът там с метличка плювалниците чисти
и няма по-обичан от него в този град.
Сега ще седнем с тебе на ъгъла в кафето
и аз ще грея влюбен – същински Жо Дасен,
и пак ще търся, мила, у себе си хлапето,
Plovdiv, 22 jul. 2009 – edited 20 mar. 2017
____
* Улица „Гладстон” свързва моето основно училище "Сашо Димитров" (днес "Антим І")с подлеза под Централна поща край Главната търговска улица на Пловдив.
** Един от неколцината специални хора в някогашния Пловдив, приятел на дечурлигата, кротък, незлоблив, широко скроен характер. Независимо от незавиднатаму длъжност "хигиенист по уличните плювалници", кралски особи в представите мибледнеят пред финеса, с който тоя аристократ на духа обслужваше уличните плювалници с боядисана в отровнозелено каручка и конче, в гумени чизми, соранжеви ръкавици до лакти, в кожени тиролски къси панталонки, яркожълта памучнафланела с къс ръкав, транзисторен радиоприемник "Ехо" и сламена капела,артистично преметната на гръб.
Чудесно ! На тази стара улица, прозорците си гледат един в друг.... Романтичен, носталгичен стих .
ОтговорИзтриване