Публицистика – ЗДРАВЕ, КЪСМЕТ И ВСИЧКО ОСТАНАЛО

ЗДРАВЕ, КЪСМЕТ И ВСИЧКО ОСТАНАЛО

    – Много сте мила. Вероятно не го заслужавам, но посланието, което чета по-горе, е страхотно. Б-р-р! Пък съм най-обикновен, при това вече в доста неприятна възраст. Благодаря, благодаря, благодаря!

    – Айде сега! На "Вие" ли минахме? Освен туй, всички сме единствени и необикновени, а възрастта е нещо относително, повече от Айнщайн дори!

    – Виждам на аватара Лъвица; може би сродно усещане за света, ако се вярва на зодиака, плюс съответнота самочувствие. Добре, че самоиронията ме спасява донякъде.

    – Смених си картинката просто, не помниш ли имена?

    – Помня. Но картинката е чудесна.

    – Ами що мина на официален тон?

    – От само себе си станало. Не съм го мислил специално. Пък имам смътна представа за теб. Може би жена, може би с усет към абстрактното в идеални пропорции, може би умен събеседник...

    – Да ти кажа честно, представата ми за мен е повече от смътна. За мислене да не говорим: ни абстрактно, ни конкретно, опитвам се да слушам тишината, ама не успявам много-много. Важното е, че се старая. За събеседник ме бива, защото слушам... ама и питам после! Това е отгоре-отгоре информацията.

    – Ще ми е приятно да зададете някой, да речем, много неприятен въпрос.

    – Няма неприятни въпроси! Има отговори, които ти е неприятно да дадеш.

    – Виждам, пак съм смесил "Вие" с "ти". А не знам на какво се дължи. Днес ми е възлов ден*, или съм си внушил. Нищо особено не се е случило, и точно това леко ме притеснява. Като затишие пред буря.

    – Няма значение, граматики разни! Обаче въпрос ми дойде на ум: Що в своите текстове качваш твои снимки от различни години? И как нищо особено да не се е случило! Излязъл си от небитието за пореден път и имаш съвсем новичка година пред себе си; това нищо ли е?

    – 1) Тези картинки би трябвало да демонстрират, че съм си същият; може би вид претенция от моя страна. 2) Шумните места ме натъжават. Виж, нов и мил ми е всеки Божи ден, особено когато вън е студено, мъгливо, дъждовно тихо.

    – Момичето с виолата, което се появява след четвъртата минута от записа, ми направи впечатление. След това късото й солово изпълнение преминава в дует с мъжа-цигулар. Това наддумване на двете виоли ми се стори разкошно. Виж ти каква дяволица! Къде ги тези жени?

    – Значи, не си слушал Яни? Можеш да наваксаш, невероятна му е музиката!

    – Слушал съм го. Но с времето са ми се смесили нещата с други музиканти. Говоря за период отпреди три-четири години за мен лично, когато за пръв път слушах този грък. И тогава пак някой ми го препоръча, това си спомням.

    – За него мога да кажа само едно: не пипнат, а прегърнат от Господ!

    * * *

    – Мислех на коя ли от моите познати ми напомняте. И плътно представата ми съвпада с дама, която допреди две години работеше като шеф в училище.

    – Не вярвам да приличам на някого, особено пък на персони, дето са били шефове, и то в училище. 

    – Зодия Лъвица, тъй ли? Или бъркам нещо.

    – Да, нещо като Лъвица.

    – Само Лъвица може да бъде такава: търкаля се отляво-надясно, после отдясно-наляво и чака друг да й свърши работата.

    – Не позна! Поради вселенския ми мързел гледам да си свърша работата тутакси, за да си мързелувам. 

    – Обичаме си котешкия живот, нали?

    – Че ако не ние, кой друг!

    (На монитора се появява самата София Лорен, та се налага да уточнявам.)

    – Така и не разбрах какво опита да ми пратиш. София Лорен за една вечер ли?

    – Тя да е подарък?!... Я помисли пак.

    – Учудих се, понеже е от онзи рядък тип жени, дето цял живот няма да ти стигне да им се дивиш и да ги любиш.

    – За нея трябва да се воюва. Ама не със съперници, а със себе си.

    – Ей! Това са ужасно неприятни сражения, да знаеш. Ама не си мъж, че да знаеш мъжките мераци.

    – Всички мъжки мераци се отразяват върху жените. Това е ясно! Не е нужно да сме мъже, да ги знаем.

    – Пък и не ми се е случвало да преследвам. Като събрат по зодия, това ти е известно, нали? Лъвовете не преследват. Чакат, дебнешком свити в храстите.

    – Това е излишно. Когото ти е писано да срещнеш, ще го срещнеш.

    – Права си, абсолютно; но все пак си от другия пол.

    – Е, и какво от това?

    – Много работи. Първо, блендата е различна. Вие сте интуитивни същества, обичате дреболиите, умирате за красиви малки нещица, за разлика от нашата суха рационалност. Добре, че ви има да облагородявате дивата ни природа на мъжкари.

    – И поради нашата интуитивност няма как да сте скрита картинка, нали?

    – Не е тъй, но що да ти развалям илюзията!

    – Е, не би могъл, поради едничката причина, че не съм се илюзионирала по отношение на вашего брата досега. Късмет, а?

    – Май си права, ама то важи само за хубавите интелигентни жени. 

    – По-скоро за онези, които си спомнят опита не само от този живот. 

    – Значи, като ме заинтригува някое дългокосо с цици и мила муцунка, ставам изобретателен да се крия, та да не ме усети. И наистина, с развитата ви интуиция си имам бол проблеми.

    – От кого се криеш?

    – От обекта на моите бесове, разбира се. Само за илюстрация: с момето, което после ми бе съпруга петнайсет години, шест пъти ни запознаваха в разни компании, а бяхме вече любовници. И това става в селище с около петстотин души, опитващи се да разберат накъде се блещя.

    – Това, за да ти е интересно на тее, нали? Защото момичето те е разбрало, преди да се скриеш.

    – Не е вярно.

    – Е, казах за кои жени иде реч; не толкова хубост и ум, колкото опитът...

    – Женският ви свят ме е занимавал от 5-годишен, стигнах до откритието, че у момичето то или е вродено, или го няма. Не се учи, зависи от интелекта.

    – Кое?

    – Усетът кой е мъжът за нея. Мъжете обикновено не го знаем, а момичето знае, природата му го шепне на ухо. И естествено последни научаваме, че сме влезли в плановете на хубавелката. Та този стереотип на хубавата интелигентна жена първо тръгвам да съсипя. Правя се, че уж не ми пука, и отсреща започва едно тръшкане, едно страдане, показване на нокти и сълзи, тропане с краче...

    – Ай стига, бе! Направо Шекспировски чудесии! А нещата не са тъй прости. Единици са двойките, които остават цял живот заедно не по принуда социална, а защото са се намерили един друг като мъж и жена.

    – В любовта човек също може да е посредствен, и това разбрах. Не понасям мъже, които подценяват момичето, за да се покажат велики. За мен да съм влюбен в едно момиче... е покоряване на бесовете ми.

    – Избягвам да се произнасям за любовта, защото има страшна обърквация: секса смятат за любов, любовта – за секс, а те са съвсем независими неща.

    – Говоря за любов, съчетана със секс. Нямам представа какво е да легнеш с момиче, което не цениш като човек, като чар, а само за физкултурни упражнения.

    – Да попитам: щом го харесваш с всичките му дадености, можеш ли да продължиш да го обичаш без секс?

    – Да. След като физически сме се разделили и пътищата ни са се разминали и то продължава месеци или години, докато едно утро се събудя трезвен, престанал да усещам излъчването на жената.

    – По някакви причини не сте правили секс, ще продължи ли любовта ти?

    – Да.

    – И колко ще трае?

    – Две млади жени са ми пред очи: едната от над десетина години, другата от три-четири. И няма изгледи да съм в леглото с коя и да е от двете. Усещам интензивно любовта, когато едната или другата си я представя: изпитвам не точно сексуална тръпка, а привличане. Много красиво усещане.

    – Е, значи следва извод: любовта без секс е по-трайна. А?

    – Може да трае много дълго. Докато не видя жената в неприятна светлина: занемарила се, изпростяла, превърнала се в домашна слугиня или в бъбрива досадница. Обичам момичето ми да е на пиедестал, да имам възможност да го обожествявам, да ме предизвиква на подвизи в нейна чест. Като представител на зодия Лъв, съм изключително честолюбив. В поредицата есета "Въведение" съм написал: ако влюбеният Петрарка веднъж беше легнал с Лаура, нямаше да ги има любовните сонети. И все пак. Кому би харесало да ближе сладолед през стъкло?

    – Оппа-а! Лъвовете не се хвалят, на всички е видно кои са, що им трябва да се фукат? Хвалят се незабележимите, за да си отвоюват пространство. Не че умирам кой знае колко по сладолед, но мога да го ям с удоволствие, без да слушам хубава музика; както мога да слушам хубава музика, без да лапам сладолед, а може и двете заедно... в редки случаи.

    – Не става дума за елементарна хвалба, а да направиш тъй, че да говорят за теб. Разбира се, сам няма да взема да се хваля. Напротив, ще говоря за себе си зле, най-ироничен ще съм спрямо себе си, и познай защо е това!

    – Отде да знам! Не ме интересува чуждото мнение; пък и кой ме познава дотам, че да има вярна преценка? Загуба на време е да занимавам другите с моята особа; който се интересува, ще намери начин да разбере що за човек съм.

    – Ако си Лъвица, няма начин да не си честолюбива, отмъстителна, злопаметна, и същевременно горещо да жалиш онзи нещастник, когото си наранила в Лъвския си гняв. Лежим си, значи, в храстите, мързелуваме, обаче със зорко око винаги сме наясно кой как се отнася спрямо Наше величество.

    – Крайно погрешно! Лъвът и Лъвицата са спокойни, великодушни, съзнават мястото си в йерархията; няма на кого да се гневят, защото дребните изискват снизхождение, като част от хранителната верига. Лъвовете могат да се гневят само на себеподобните, и то по-скоро е съревнование между равни, не гняв. Много ниско поставяш Царя на зодиака.

    – Мисля, че идеализираш. Много е хубаво, за да е вярно.

    – Що! В природата нещата са ясни. Затова природата е хубаво нещо и животните в нея са хубаво нещо. За човешките недоразумения не съм отговорна, а се знае, че истинските неща наистина са красиви.

    – Говорим за човеци, драга!

    – Човеците страдат заради собствените си грешни представи за себе си и за мястото си под Слънцето.

    – Така е. Раят е, когато Плът и Дух се съединят в прегръдка. И тогава Бог или Божественото слиза при нас и ни изстрелва в Небесата.

    – Те не са разделени, ние ги разделяме. А Божественото си е у нас, само че ние не търсим Божественото.

    – Надявам се, с теб нямаме този проблем, наясно сме. За съжаление не са много мъжете и жените, които го знаят като че ли.

    – Нали затова има развитие! Всеки по пътя си... и тъй до крайната цел.

    – Виждаш многолюдието около мен.

    – Какво многолюдие?

    – Ами никакво.

    – Тоест... сам си?

    – Обитавам си манастира сам, ала виртуално живея с илюзията за чаровното момиче, което знае, разбира се, защото ме е усетило вероятно! – но какво от това, че няма да съм с момичето както мъж с жена. И ето, ти успокояващо ми казваш: божественото е разкошно, когато е останало само мечта. Явно превърнал съм се в Петрарка. И въпреки това, а може би точно затова, смятам се за щастливец.

    – Ей-ей! Кой ти пречи да си осъществиш мечтата? 

    – Нощем обикновено се приспивам с образа на момичето, което през деня избягвам да погледна, по коридора се разминаваме двамата с наведена глава или тя ме прострелва с поглед. Споменал съм го и това някъде из тези есета. Седна веднъж до мен и не смеех да дишам, а като свърши там служебната ни сбирка, изстрелях се пръв да си ходя.

    – Като мъж от ХІХ век. Щом я харесваш, какъв ти е проблемът: тя вече знае!

    – Опасявам се да не разпилея мечтата. Става дума за бяс, за енергия, която опитвам да не избие на повърхността. Пращам й по прислужницата цветя за Осми март, прислужницата ми казва как грейнала, а аз измърморвам: "Аха! Е, добре!" Такива чешити не се срещат всеки ден, но що да сторя, като е доста време подир мен родена, и значи, усещам, може да направя щуротия.

    – Ей това ще ни умори: не смъртта, а предразсъдъците, с които сме обрасли. Важно е да знаеш какво искаш, и нямаш проблеми, ако желанието ти не накърнява свободата на другия.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 7 avg. 2007 – edited 11 fev. 2017

–––––

* Рожденият ми ден.