Ars Poetica – ДВОРЪТ НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА

ДВОРЪТ НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА
  

Като гледам в пухкавия сняг малките
деца как тичат, като ги гледам как падат,
търкалят се, изправят се като въстаници
на барикада и тичат до колене, до кръст
в снега...

Като гледам белотата как се сипе,
от свечереното небе на тласъци се стича,
подхвърляна от ветровете...

Като гледам,
подпирайки небосвода с длан, оставайки
жив все пак,
безкрайно нежно
страдание ме обзема.

Вали
над всичко този сняг. Вали,
натрупва и не зеленее
тревата с остри копия, не пъплят
сълзите на надеждата по мъртвите
есенни листа.
Скоро няма да ни има даже.

Ще отлетим
към небесата, о деца!
И вие вече няма да сте същите.
Крилата
заякват само във усилното летене,
в такава зима...

В такава зима
искам да си ида –
с очи към пухкавия сняг,
с очи, които падат
като въстаници на барикада, възкръсват
и се повтарят в теб,
човечество. Ала
планетата е пухкава от сняг... И там
едно Голямо Черно Куче се разхожда. 

Уморен, тъй жаден за почивка,
просто нямам право
да умирам. Би било
крайно неприлично...
докато този кръвожаден мрачен пес
кръжи наоколо и всъщност
най-много
около детската градина
кръжи с огромни огнени очи и лапи.

Пловдив – европейска културна столица за 2019 година

Plovdiv, 11 jan. 2002 – edited 11 jan. 2017