Ars Poetica – НЕВЕРОЯТНО ЛОШО МОМИЧЕ

НЕВЕРОЯТНО 

ЛОШО МОМИЧЕ

Ах, не знам за какво, ах, не знам и защо
съм по тебе увлечен, пиян
като риба в ботуш, като звън на стъкло
от коняка, на пода разлян.

Да си свястна – не си, да си вярна – не си,
и се чудя на този мой шанс:
във леглата преспах на стотина жени,
но не бе като теб ни една.

Ти от мен просто нищо не си пожела,
но дивяхме като във вертеп
и сега като гарга увесил крила,
знам, не мога да дишам без теб.

Кой те знае къде някой друг те прибра,
аз съм спал като легнал във гроб,
щом събудих се сам, бях обрасъл с пера
и пиян от нещастна любов.

Ех, жена, ех, момиче без капчица свян,
с твоя розов корем ме плени,
с тез налети гърди, с тез коси, рамена
ме удави в море от мечти.

Моят кораб голям вече люшка се там
и бучи вече тъжният рог; 
бях доволен до днес, че оправям се сам,
ала днес съм пиян от любов.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 22 jan. 2007 – edited 15 jan. 2017