Ars Poetica – КОГАТО НАЙ НЕ ОЧАКВАШ

  Мъжът не живее по друг начин освен чрез религията и илюзиите си. 

      Джакомо Леопарди (1798-1837)

КОГАТО НАЙ

НЕ ОЧАКВАШ

Самотник прекосява сам полето,

затрупано под януарски сняг,

денят е мрачен, времето – проклето,

че иде му на глас да ревне чак.

Зарязала го милата женичка,

друг да я люби в дивата си страст,

а него рогоносец да наричат,

и с право, съгласил се бих и аз.

Върви си, значи, мрачен през полето

и ето че насреща му жена,

изпратена му сякаш от Небето

сред дивна белоснежна пелена.

Ресниците си заскрежени свежда,

нослето зачервено й стърчи

под смръщени от изненада вежди,

а пък устата розова мълчи.

Не казва нищо, нищичко не казва,

но и какво ли трябва да рече,

освен да диша с плътната си пазва,

като сърна да рови със краче!

Спогледаха се двамата щастливи

и рече, вперил дръзките очи:

– От теб не виждам друга по-красива,

пък нека и ужасно да звучи!

Какво мъжът, изпаднал в тежка драма,

да си помисли в този чуден миг

при среща неочаквана на двама,

освен да го опише в кратък стих?

Щом някъде вратата ти захлопнат,

приятелю – един от всички нас,

прескочил старата печална локва,

и ти ще срещнеш звездния си шанс.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 16 dec. 2015 – not edited 24 jan. 2017