Ars Poetica - МОМИЧЕТО, КОЕТО МЕ ПРОКЛЕ

МОМИЧЕТО, КОЕТО МЕ ПРОКЛЕ

На улицата срещнах Старостта – 
върху тояжка суха се подпираше,
надникна ми чак в очните дъна 
и нещо ми прошепна за умиране. 

Умиране! Изгледах я смутен, 
а в гърлото ми буца се втвърдяваше – 
какви ги дрънка! Миличка, без мен 
не ще е то живот, а оцеляване. 

Завтекохме се в кръчмата с Иван, 
Иван – с когото даже сме приятели, 
и го видях блажен в сандък голям 
положен; и почувствах се предателски. 

Той всичко бил постигнал и сега 
бил ден да пием само и да лапаме, 
до гуша му дошло от суета – 
оставало да хлопне сам капака си. 

Видях го цял, красиво побелял, 
засилен като щъркел пред излитане. 
А с тебе, миличка, съм оцелял, 
понеже ти до смърт си ме проклинала.

Пловдив – културна столица на Европа за 2019

Plovdiv, 29 mar. 2007 – not edited 20 uli 2016