Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 11 април 2016 г.

Ars Poetica - ДЕЦАТА НА БЕДНЯЦИТЕ

ДЕЦАТА НА БЕДНЯЦИТЕ


Хлапета тънкокраки, босоноги,
уж кротки, а ужасно докачливи –
деца, забравени дори от
бога, 
растяхме като бурени на нива. 

Джендема беше детското ни царство 
и махалата – родна територия, 
където сред поредните коварства 
цинично учехме се да говорим.

Пердашехме се само със юмруци;
пребродили крайградските градини,
ту ябълките недозрели брулим, 
ту зобаме от храста див глогини.

До мръкнало се къпем из Марица,
картофи
вечерта печем на къра; 
подир сакат и знойна хубавица
ехидно свиркаме или се кълчим. 

И колко пъти със разбита тиква 
прибирах се уплашен, разтреперан,
и тъй от ранното си детство свикнах 
със злото да съм мера според мера.

О, нас не са ни глезели бащите!
Те бяха истински мъже корави,
които първо бият, после питат,
а ти каквито щеш си ги разправяй.

Притихнал във копривата на хълбок,
от своите изгонен в тъмнината,
размазвай сълзи, от обида хълцай,
плюй кръв, но не прощавай на предател!


Plovdiv, 12 avg 2007 – redact. 11 apr. 2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар