Ars Poetica - ОСОБЕН УРОК

ОСОБЕН УРОК

В охлузената стая с поглед замечтан
навън занича Нели и с червило
по листа драще: "Мили мой, не знам
къде си и сърцето ми се свило".

Подобно орна нива – черната дъска,
и думите в редици там белеят строго,
заобикаля тебеширената им река
с ритник избита дупка... и не мога 
да чуя в тая стая тихия си глас,
но гърбом към девойчето усещам 
как в таз компания излишният съм аз
и колко са безумни тия наши срещи.

Plovdiv, 17 noe. 1971 – no redact. 1 fev. 2016