Ars Poetica – ЕЛЕГИЯ ЗА ЕДНА ОГЪРЛИЦА

ЕЛЕГИЯ ЗА ЕДНА ОГЪРЛИЦА

С коси на кок ще дойде Зимата
като любовница, завърнала се отдалече.
При теб ще седне –
в стаичката, до прозореца,
и ще се гледат двете със лозата
като съперници.

Ще те погледне със очи гримирани
и леко разногледи,
о Георгиос.
В едно мъгливо сиво утро,
подгизнало от лепкава печал,
ще седне в скута ти и ще кръстоса
пътеката си с твоите желания.
И ще ухае
на дюли и стафиди този свят.
О Георгиос!

Съдбата пише бавно с черни ситни знаци.
Вземи се в своите ръце.
На дланите си восъчни върни крилата,
накарай ги да галят тази мъка.
Нека ваят
огърлица върху дървото
с тъничко длето.
Oгърлица от всичките горчивини,
от всички болки на света,
за твоя род голям огърлица от болка,
за твоята любима
Тракия,
сине!

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 18 dec. 1999 – edited 11 dec. 2016