Ars Poetica – НЕЯСНОТАТА Е МНОГО НЕЩА

НЕЯСНОТАТА Е МНОГО НЕЩА

Потъвам в сенките на мрака тъй уютен,
открил за себе си, че яснотата дразни
подобно лампата на следовател:
очите за да заслепи,
да кажеш всичко,
което инак би отричал или премълчал –
понеже те представя уязвим,
случаен, притеснен, посредствен,
подвластен на капризи и на отчаяния,
на временни възторзи тъй подвластен,
че иде ти понякога наред да запрегръщаш
дървета, птици, пеперуди, треви, животни,
които си отгледал в тялото, в дома си,
като завършен и отявлен конспиратор*
на всичко слънчево в очевидния ни свят.

Изваяно е всичко от полутонове неясни
и всъщност там е ароматът на живота:
в недомлъвките е всичкият му чар.

Кажи на страстната жена, че си се влюбил,
и цялата магия на привличането чезне.
Яснотата в нас убива
илюзиите, двусмислиците, любовта.

Как – подпечатана с червен печат,
ще документираш, че си я обичал!

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 22 dec. 2013 – edited 9 dec. 2016

________

* От лат. conspirare – дишам заедно, мисля и действам в хармония.