Ars Poetica – НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА*


Аз я отведох на реката,
като един уверен мъж,
звезди й свалях и нататък
се гмурнахме в море от ръж.

Бе в рокля с тънички презрамки,
такава – пъстра, от басма,
и боса, по сандали само,
целуна ме и се засмя.

Жена! Не съм я уговарял,
тъй както е с жени по нас,
и в августовската омара
съблякох я самичък аз.

Говореше ми на ухото
несвързано какво ли не,
тъй както бе по гръб, защото 
пред нея бях на колене.

Отгоре гледаше ни сякаш
иззад звездите Господ Бог –
трапчинка в рохкавия пясък
изрови тежкият й кок. 

Осъмнал сам под небесата,
след като голи спахме там,
когато продължих нататък
видях се три пъти по-сам.

Бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж,
бе хубава и неспокойна,
внезапна като летен дъжд. 

Водите си лениво влачи
животът – сякаш ме превзе
и нощем чувам я как плаче,
вкопала в пясъка нозе.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година


Plovdiv, 20 dec. 1990 – edited 21 dec. 2016 

––––

* По едноименното стихотворение на Федерико Г. Лорка (1898-1936):

Аз я отведох на реката; 

бях сигурен, че е девойка,

ала тя имала си мъж... и т.н.