Ars Poetica – ВИСОКА ПОЕЗИЯ

ВИСОКА ПОЕЗИЯ

По-нежна бе от момина сълза,
с високо дупе и гърди налети;
младежи трима мислеха се за
аристократи, даже за поети.

Търчаха й наоколо с език
изплезен, сякаш три луксозни песа,
и всеки виждаше се мъченик,
достоен паж на тъжната принцеса.

Куп стихове лъстиви в нейна чест
нанизаха и ето най-подире
успя момата да се увлече
по лириката в някаква квартира.

Наляха вино, както му е ред,
бонбони шоколадови – в кутия,
и всеки в позата на горд поет
зае се чувствата си да разкрие.

Бе понеделник, дълъг бе денят,
залезе слънцето едва към седем.
Момата тъй успяха да пленят,
че позволи им страстно да я гледат,

да й нашепват там един през друг
не стихове добри, благочестиви,
а глупави двусмислици на шут,
когото бавно виното опива...

Пропускам незначителното и
за всеки, що внимателно ме слуша,
ще кажа, че накрай им позволи
да я изкъпят тримата под душа.

Тъй гола върху мекия диван
с целувки и милувки безразборно
те любиха я вкупом и без свян,
а после всеки сам си я повтори.

По-нежна бе от момина сълза,
с високо дупе и гърди налети...
Щом мине нейде хубава жена,
след себе си оставя куп поети.

 Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 16 apr. 2011 – edited 1 dec. 2016