Ars Poetica – НА ПЕРОНА

Тъй тихо е навън, тъй бяло!
Здрависах се със мойте мъртъвци.

НА ПЕРОНА*


Отмина нейде с лятото на този ден сърцевината жълта,
като жълтък в мъглата слънцето клони на запад,
ветрец косите роши пак, устата хладен въздух гълта
и детски пръстчета небето с шоколад и восък цапат.

Вагоните изнизаха се зад завоя покрай фабриката стара,
разтъпкваме се с няколко връстници по перона
и пловдивската боядисана във охра тъжна гара
край нас на купища изсъхналата шума гони.

Къде да идем, като иде пак неделя и отминал влакът,
отсреща в закусвалнята сервират люта супа
и като нас такива неугледни изгладнели чакат
и всеки във балтона си се сврял като в хралупа?

Животът е това. Дотук май поиграхме си доволно,
опитахме от всичко и не беше никак скучно,
днес купих си за зимата едно червено поло
и смятам да се върна в себе си и да си врътна ключа.


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 16 noe. 2007 – edited 26 noe. 2016

______
* По мотив от едноименното стихотворение на EIРHNH.