Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 4 август 2016 г.

Ars Poetica - ХЛАПЕТА ТЪНКОКРАКИ, БОСОНОГИ


ХЛАПЕТА ТЪНКОКРАКИ, БОСОНОГИ

На дъщеря ми Вера


Хлапета тънкокраки, босоноги,
уж кротки, а ужасно докачливи,
деца, забравени дори от Бога,
растяхме като бурени сред нива.

Джендемът беше детското ни царство
и махалата – родна територия,
където сред кавги и сред коварства
се учехме цинично да говорим.

Ний биехме се с камъни, с юмруци,
тарашехме крайградските градини:
ту плодното дърво с тояга брулим,
ту зобаме къпини и глогини

или се гоним голи по Марица,
картофи крадени печем из къра,
подир сакат или след хубавица
подсвиркваме ехидно и се кълчим.

И колко пъти с разкървена тиква
прибирал съм се гузен, разтреперан –
и тъй от ранното си детство свикнах
със Злото да съм мера според мера.

О, нас не са ни глезели бащите,
че бяха истински мъже корави:
изпървом бият, даже и не питат,
а ти каквито щеш си ги разправяй,

размазвай сълзи, артистично хълцай,
но трупай издръжливост във душата,
полегнал вечер разкървен на хълбок,
изритан от баща си в тъмнината.

И точно днес, и точно тук си спомням
с печал и малко влага във очите
как изведнъж открил съм се свободен
под Нечий взор, надникнал от звездите.

Под райските селения застанал,
понякога по портите им хлопам
с оная упорита, необятна
кристална детска обич към живота. 


Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 11 apr. 2011 – edited 5 avg. 2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар