Ars Poetica - ХЛАПЕТА ТЪНКОКРАКИ, БОСОНОГИ

ХЛАПЕТА ТЪНКОКРАКИ, БОСОНОГИ

На дъщеря ми Вера

Хлапета тънкокраки, босоноги,

уж кротки, а ужасно докачливи,

деца, забравени дори от Бога,

растяхме като бурени сред нива.

Джендемът беше детското ни царство

и махалата – родна територия,

където сред кавги и сред коварства

се учехме цинично да говорим.

Ний биехме се с камъни, с юмруци,

тарашехме крайградските градини:

ту плодното дърво с тояга брулим,

ту зобаме къпини и глогини

или се гоним голи по Марица,

картофи крадени печем из къра,

подир сакат или след хубавица

подсвиркваме ехидно и се кълчим.

И колко пъти с разкървена тиква

прибирал съм се гузен, разтреперан –

и тъй от ранното си детство свикнах

със Злото да съм мера според мера.

О, нас не са ни глезели бащите,

че бяха истински мъже корави:

изпървом бият, даже и не питат,

а ти каквито щеш си ги разправяй,

размазвай сълзи, артистично хълцай,

но трупай издръжливост във душата,

полегнал вечер разкървен на хълбок,

изритан от баща си в тъмнината.

И точно днес, и точно тук си спомням

с печал и малко влага във очите

как изведнъж открил съм се свободен

под Нечий взор, надникнал от звездите.

Под райските селения застанал,

понякога по портите им хлопам

с оная упорита, необятна

кристална детска обич към живота. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 11 apr. 2011 – edited 5 avg. 2016