Мутри
по морските ни курорти, феодали по селата, крадци на ток в парламента, партии,
създадени в Анкара и Турското посолство, затвори, пълни с апаши кокошкари, символични
заплати и работа без трудов договор, пенсионери с трудов стаж над 40 години, но с по 5
лева на ден, и на всичко отгоре – ограбвани, пребивани до смърт от крадливи цигани, нежелаещи да работят, изпълзяли из смърдящи гета, и пр., и пр. Това е днес Отечеството, след като четвърт век се управлява от Посолството на САЩ. Вж. https://www.actualno.com/crime/kmet-blyska-dete-s-djipa-si-ostava-bez-nikakvi-posledici-news_551449.html
БОЛКА ЗА БЪЛГАРИЯ
С плач, на пролетна шума
ухаещ,
на утрини ведри и ручеи
смях,
бяхме хлапета, които не
знаят
ни що е доверие, ни що е
страх.
Нас ни пердашеха здраво
бащите,
галени бяхме едва щом
заспим,
всеки си криеше в гордост
сълзите,
макар гладен, бит, но непримирим.
Дружахме с улични
песове, котки,
с врабци и мишлета на
някой таван,
с хули замеряни, драскани
с нокти,
да се справя се учеше
всеки тук сам.
Пред нас не застилаха
килим от рози,
бойки тръбачи не вървяха
пред нас,
не бяхме зяпачи в
обаятелна поза,
а суров материал за
Народната власт.
Тази власт се зовеше
фукливо народна,
а слухтеше да не я
предадем
и се усетихме за кратко
свободни,
трохи щом ни хвърли да
се наядем.
Българийо моя, земя на
герои,
хлапаци останахме бедни
и зли,
но ние, Родино, и днес
сме твои
рожби, понеже за теб ни
боли.
Избата, в която мина ранното ми детство
Plovdiv, 19 uli 2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар