Публицистика - АРТИСТЪТ

Ти, жалък, подъл, скучен шут – прощавай!
За по-голям те взех: каква съдба!
Но виж, опасно е да се стараеш
премного...*

АРТИСТЪТ

    
      Изкуството изобразява, не обяснява. Обясненията са отвъд, последица от импулси, задвижени от пристрастия, настроения, образи. Задача на артиста е да събуди безпокойство, да прогони застиналата делнична пепел, увиснала над жизнеността и творческата енергия в обществото и у човека. Оноре дьо Балзак (1799-1850), обясняващият в подробности, ми е неособено понятен; амплоа могли да му бъдат архивистиката, икономическите анализи, социологията; ако щете – човек на науката, но защо непременно писател!

    "Случаен" щрих в платно на голям творец съобщава повече от томове скрупульозно осчетоводени факти. Артистът именно с това си умение е божествен. Да не би да искате безпристрастие у него? Не мисля, че Творецът е бил когато и да било безпристрастен, неангажиран. Отворете Стария завет, опитайте да откриете зрънце обективност, порядъчна разумност от оная практичност, с която е наситен делничният ни свят. Няма такова нещо. Логиката там е космическа (подчинена на красотата), не и човешка.

    Времето няма власт над прозренията в сферата на изкуството. Формата, словосъчетанията избледняват, архаизират се; ароматът на изкуството се таи отвъд сенките на думите. И подир 2700 години зле преведените стихове на Сафо продължават да излъчват духовна аура, което ще рече: страст и жизнелюбие. Страст и жизнелюбие – ето стихията на артиста.

    Което е важно, то се съхранило. Това добре ли е?... Разбира се!

    Поради ред обстоятелства обявяват сръчния версификатор за творец. Когато измрат всички, които са го виждали на живо, нещата си идват на място. Суетата се изпарила, отлитнала, останали да се подмятат фрагменти от напомпания образ. С двадесетте си къси стихотворения в сборник за неизвестни автори, сполучливо назован от зевзеците "Братска могила" или "Братска гробница", Йордан Кръчмаров (1948-1986) от добруджанското село Гурково** за мен е далеч по-значима стойност в родната лирика от трудолюбивия Иван Николов (1937-1991), родом из хасковските села. Днес двамата са мъртви физически, но духом Данко стои къде по-високо от някогашния широко известен на публиката у нас и в чужбина поет, преводач, главен редактор в издателство Иван.

    Скромна литературна премия в чест на Йордан Кръчмаров, доколкото ми е известно, учредил Добричкият писателски кръжец. Литературна награда в памет на българския поет Иван Николов ежегодно отсъжда и жури на пловдивската бизнес-дама, меценат на литературата Божана Апостолова. Може да изглежда нескромно, но да попитам: кое от двете отличия е по-ценно? Иван Николов умееше да се впише в конюнктурата на деня; Данко Кръчмаров бе разхвърлян дори в стиховете си. И въпреки това... И въпреки това!

    Литературната буболечка Петко Рачов Славейков (вж. Пантелей Зарев, "Панорама на българската литература, т. І, 1966 г., 171) от Търново, влюбен в България и всичко българско, сътворява през 70-те години на ХІХ век изящна поема – "Изворът на Белоногата". Общественото пространство на току-що изскокнала из робството България е изпълнено с неговите вестници, книги, надежди, хленчове, плач. Стига до депутат в Учредителното Народно събрание, народен трибун, оратор на лакърдии от парламентарната трибуна. Широко известен и своенравен. Ценен и хулен, въздиган до небесата и пренебрегван, но винаги в центъра на обществените вихри. Без съмнение е сред предтечите на върхове в литературното ни изкуство. Споменатата поема и до днес е ненадмината по изящество. Тогава защо не ми е на сърце? Дали заради аромата на кисела пот, просмукващ се от цялата му родолюбива дейност!

    "След обилна – по селски – вечеря..." Стих на Иван Николов. Тъй започва едно от стотиците, от хилядите му стихотворения.

    "Легнал съм между щурците..." Тъй начева цикълът "Цялото ми богатство" в сборника "Общежитие" (изд. 1985 г., с. 126 и нататък). Там са единадесет поети, кой от кого по-неизвестни. Но това тук е Данко! И си мисля, между двамата Данко е големият, не трудолюбивият, упорит в печатането на стихове Иван.

    Защо ги деля! И двамата са орачи на Българската поетична нива. Или... Иван е орачът на нивата, а Данко – пилето, дето цвърчи над полето.

    Подсказано от мил приятел – "Кардиф", според нея, била предназначена да се чете при по-особена обстановка. Вечер. Светлинка от свещ. Уиски в кристална чаша. Екзотични аромати, аристократично пренебрежение към формата, грубовата на места фраза, под нея – есенни пространства от самотност, движения или застиналост, която едва ги прикрива. Гордост на просяк, смирение на отшелник.

    Пропуснах – и камерна музика, идеща издалеч. Или симфонична, например: Бах, а що не Моцарт, Шопен, Шуберт. Не, мила; предпочитам "Литургиите" на Чайковски, химн на състраданието и любовта към човека. 

Ван Гог, автопортрет

Plovdiv, 17 jan.1999 – edited 13 maj 2016

_____

* Вж. Уилям Шекспир, "Хамлет", из ІІІ действие.
** Вж. http://www.antimovski-han.org/article.php?id=638