Ars Poetica - СЕЧИЩЕ

   

СЕЧИЩЕ 

Оттук и аз все пак ще си отида,
щом свършиш се ти, мил живот,
като хлапак, прелистил стара книга
за драмите на Българския род.

На моя Пловдив с утрините тихи,
с балкончето от крайния квартал
за греховете си дано платил съм,
и своите дано не съм предал!

Човешката ни участ е такава;

ала трева и утре ще расте,

че сламата от лани се забравя

с нехайството на палаво дете. 

  40 декара седемдесетгодишна гора край пловдивската Гребна база, заради лакомията и невежеството на управляващите днес града превърната в сечище

Plovdiv, 17 avg. 2007 –  redact. 7 apr. 2016