Ars Poetica - В ПАМЕТ НА НЕЗНАЙНИЯ ВОИН

В ПАМЕТ НА

НЕЗНАЙНИЯ ВОИН

Пред паметта на незнайния воин
заставаме смирено с длани по кантовете
и тогава някакви чужди знамена
изпълзяват от здрача на Историята.

Виждам дядо ми с набучен щик
на дългоцевната манлихера
в лятната куртка на български войник
как охранява някакви пленници
наперен,
а те – седнали по турски
и боси,
са тъй отчаяно безгрижни
и се усмихват
на фотографа отсреща, който
се е надупил зад обектива,
за да излязат образите им живи,
не мъртвешки оловносиви.

Виждам моя бъдещ баща
как рови с лопатка окоп в пръстта
някъде си в Централна Европа,

сред унгарската Пуста –
млад,
в сезона на силните чувства,
когато мъжете вместо да правят войни
бленуват сражения със знойни жени.

Себе си виждам – как стрелям
и мишената тенекиена все не уцелям,
а куртката на редник под мишниците ми стяга,
понеже ми иде да размахам крила

да отлетя, да избягам,
да даря бойните си отличия и доспехи
на храстите и да изкрещя:

“И кое му е тука прекрасното,
да умираш на някакво бойно поле,

когато за някой търгаш стреляш бясно
като подкарано към скотобойната теле,
и какво от тия не наши войни
можем за Отечеството си да спечелим

освен в земята да влезем голи, сами
и участта достойно да сме умрели!”

Редник Борис Ангелов, набор 1900 г. 

Вторият, редник Кирил Бояджиев, набор 1922 г. 

Plovdiv, apr. 1996 – redact. 14 apr. 2016