Ars Poetica - МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ

МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ

О вие, дето целите сте в рани

и сълзите ви слънцето суши,

спомнете си, че дълго ще ни няма –

молете се за нашите души!

Животът миг е дяволски чудесен,

но и човек безкрайно да греши,

с по-възрастен да си учтив е лесно –

молете се за нашите души!

И ние бяхме дръзки и сърдити,

а с времето гневът ни се сниши;

затуй докато гледат ни очите –

молете се за нашите души!

Ветрецът докато косите роши

и любовта преградите руши,

нещата, значи, хич не са ни лоши –

молете се за нашите души!

Успехи, почести – суетна радост

щом мярата човешка надвиши,

помнете, дълго няма да сте млади –

молете се за нашите души!

На възгорделия се за награда

съдбата костите му ще троши,

та прошка тук за всяка злост и гадост –

молете се за нашите души!

Лежат без дъх и просякът, и царят

и червей глозга черепа плешив,

щом времето едва око притваря –

молете се за нашите души!

Какъвто и да си е маловажно,

кой си след тебе друг ще го реши;

на младия обесник тук ще кажа –

моли се и за нашите души!

Plovdiv, 29 sep. 2008 – redact. 14 mar. 2016

                                   

_____

* По мотив от баладата „Епитафия” (ок. 1461 г.)

Франсоа Вийон (1431-1463…)