ДОБРУДЖА
Някога бях млад – твърде
млад,
за да прекося, кажи-речи, на един дъх
четирите километра през
разораните ниви
между Гурково и Тригорци,
където моето момиче беше с
двете ни дъщери,
уморен и щастлив да ги
видя отново.
Какво стана с онова
момиче и дъщерите
отдавна не е тема
за разговор,
но мелодията, която си
тананиках тогава,
звучи и днес в ушите ми.
О, братко Боб Дилън, пет
години
преди мене роден отвъд
океана –
един евреин в онази твоя
родина
на заселници от Близкия
Изток,
като българин искам да
ти кажа:
песните, дрезгавият ти
глас
ми говорят повече
от всички световни
филхармонии,
от всички тях може би
защото
си влязъл в сърцето ми
още там –
в Добруджа между Гурково
и Тригорци,
докато се завръщах нощем
сам
като един Дон Кихот от
Пловдив
през нивите на Добруджа
при моите хора в една
стара къща
под най-ярките звезди на
небето.
Plovdiv, 13 fev. 2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар