събота, 13 февруари 2016 г.

Ars Poetica - ДОБРУДЖА

ДОБРУДЖА


Някога бях млад – твърде млад,
за да прекося, кажи-речи, на един дъх
четирите километра през разораните ниви
между Гурково и Тригорци,
където моето момиче беше с двете ни дъщери,
уморен и щастлив да ги видя отново.

Какво стана с онова момиче и дъщерите
отдавна не е тема за разговор,
но мелодията, която си тананиках тогава,
звучи и днес в ушите ми.

О, братко Боб Дилън, пет години
преди мене роден отвъд океана –
един евреин в онази твоя родина
на заселници от Близкия Изток,

като българин искам да ти кажа:
песните, дрезгавият ти глас
ми говорят повече
от всички световни филхармонии,
от всички тях може би защото
си влязъл в сърцето ми още там –

в Добруджа между Гурково и Тригорци,
докато се завръщах нощем сам
като един Дон Кихот от Пловдив
през нивите на Добруджа
при моите хора в една стара къща
под най-ярките звезди на небето.


Plovdiv, 13 fev. 2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...